Les musees sont pornographiques

За теб и мен. В буквален и преносен смисъл.

Порнография е денят, който със мъка започва в 12 по обед. Имали сме ги много.
Порнография е когато ти свършат цигарите. В 3 сутринта. А те чакат неотложни задачи от първо ниво.
Порнография е да пушиш – но да отказваш тютюна. И то ежедневно. От утре – нали обещаваш?
Порнография имаш предвид и тогава, когато едва разпознаваш себе си в огледалото.
Порнография е да убиеш надежда. (убийството на чужди надежди се казва “егоизъм”)
Порнография е когато на “свирката” казваш “фелацио”.
Порнография е всяка “дръзка” фотография – само не и статистически.
Порнография има в рекламните блокове, по обществените форуми и на корицете на списанията, които подпират кривото краче на масата ти. И моята също.
Порнография е да настъпиш кучешкo л*йно. comédie noir.
Порнография е цензурата, засегнала всичко свято и не/покварено.
Порнография е “празният” звук в телефонната слушалка.
Порнография наричаме това, което романтика нарича еротика.
Порнография наричаме още това, или онова, което садиста намира за приятно.
Порнография са мокрите обувки, скъсаните джобове и калното време.
Порнография – още една от думите за “лош късмет”.
Порнография освен всичко е обществената дезинтеграция, демографският срив и свинската пача.
Порнография казват във “високите среди” на “ниското чукане”.
Порнография е когато скъсаш презерватив и си замълчиш от суета.
Порнография – състояние, не диагноза. Попитайте личния си лекар.
Порнография на български език означава боклук. Преводът на думата обаче е друг.
Порнография – културна аномалия, зараждаща се вследствие смяната на поколенията.
Порнография има в напиращото лошо време, сварило те в деликатна и неизбежна ситуация, за която иначе нямаш готови алтернативи.
Порнография е да мастурбираш скритом, докато гърбът ти се опира в този един, на блажено заспалото прелестно създание чийто поглед никак не ти се ще да срещнеш в момента.
Порнография е да възклкнеш fuck! наместо коя да е добре разпознаваема родна ругатня.
Порнография – неуместно задръстване по пътя в пиков момент когато разполагаш със отрицателен брой точно разчетени минути.
Порнография има и там, където “любопитството убива котката”. В една най-обикновена ситуация котката чисто и просто деликатно се врътва и побягва.
Порнография – кодекс без за-длъжки, но с много за-дръжки.
Порнография – сплотяване на колектива с чисто експериментална цел.
Порнография е когато имаш проблем, а целият свят е решил да ти се изповяда. Безвъзмездно.
Порнография е изкуството без граници. Обикновено това се тълкува като голямо петно с органичен произход върху чуждия труд.
Порнография са обедните почивки преди десет, “фас паузата” на всеки четвърт час и края на работния ден като символ на пропилян някой такъв. Говорим си за морала.
Порнография е чувството на гумена празнота в главата по средата на бурен секс-маратон.
Порнография е да ядеш супата с лъжица, пилето с ръце и салатата от купа. Нормалните хора се хранят със апетит, през устата. А те не разбират от метафора.
Порнография – рожден ден без подарък, парти без приятели и жена без бельо.
Порнография на село, в града, през зимата, на плажа. Все е едно. Различни са само приложеното съпротивление, въздушно налягане, процентите алкохол във кръвта и количеството останал здрав разум.
Порнография – без нея можем да бъдем човечни. Все още се доказва научно.
Порнография – една дума без никакво значение, но с много обяснения.
Порнография е да родиш дете и да се изхвърлиш, че това не би променило живота ти.
Порнография за ума – свойството да помниш от днес за утре.
Порнография за тялото – умението да се поддаваш на поривите си.
Порнография за ума и за тялото – “твоето име е жена”.
Порнография – достъпно извинение за личното невежество.

...(колекция бележки по празни кутии цигари – circa '05/'08)

Из “Завещанието на нищото”

по Хенри Милър

...

Земята се върти с помощта на разпръснати във всички посоки сблъсъци. Сега...
оставам да чакам нищото върху честността на някога скитащата ми същност.

...- Вие ли сте Мистър Нищо?
...- Да? Работата е там, че не очаквах да сте полусляп. И не за първи път, повярвайте ми,
оставам възхитен от вас.
...- Мистър Нищо. Защо ви трябваше да продължите тази игра!?
(Сега той се беше замислил и прие предложената цигара)
Какъв изобщо си ти?
...- Няма защо да мислиш толкова. Трябва да ме измъкнеш от хилядите заключени стаи,
с които ме остави да се боря. Нищо! Нищо! Нищо!
...- Знаеш ли? Прекарах часове в разглеждане на миналото си.
Платната? Мислите. Самотата.
Той - Няма ги?!?
С всеки изминал ден затъмнението придобиваше изключителна красота, защото ги нямаше.
Но. Днес то изглежда толкова ужасно, че се страхувам да не би да е отишло твърде далеч.

...- О! Господин Нищо! Дайте ми частица от загадката!
Не, не, не ви обвинявам. Та аз се държах отвратително с вас.
Не е ли това съвпадение с този ужасен капан, в който се разпадам на парчета
защото никога не съм ви допускал преди в живота си.

...- Тръгвате? Още не съм започнал. Така значи.
Моля! Отключете само една врата.
Моля! Искам отново да творя. Само нея... до следващото ви внезапно появяване.
Утре? Още утре? Ще изчакам разбира се. Да! Благодаря. Благодаря... Спасете ме... Аз...
Той ми каза да бъда тук в 22:30 ч.

Часът е 21:00. Започнах да се разхождам из дългия светъл коридор.
Нямаше особен цвят - сега дори заприлича на парче хартия. Още веднъж стигнах
до вратата където беше/е/ще е заключено моето творчество, и... я отворих.
Година след затъмнението на Нищото Аз успях - и няма защо да го чакам по-вече.