„mes moindres soupirs se métaphysiquent...”

...

...по Harper Lee - To kill a mockingbird © J.B.Lippincott Co. Philadelphia & New York 1960

...- Най-напред – каза той – ако успееш да научиш един съвсем прост номер, Скаут, ще се спогаждаш много по-добре с всякакви хора. Никога не можеш да разбереш един човек, докато не обмислиш нещата от неговата гледна точка...
...- Как така, сър?
...- ...Ей така, докато не влезнеш в неговата кожа! […]

...- Мистър Юел не бива да върши такива неща...
...- Вярно, че не бива, но той никога няма да се поправи. Ти ще упрекнеш ли заради това децата му?
...- Не сър – измърморих аз и направих последен опит: - Но ако продължа да ходя на училище, ние вече никога няма да можем да четем...
...- А това силно те огорчава, нали?
...- Да, сър.
...Когато Атикус погледна надолу към мене, видях на лицето му оня израз, който винаги ме караше да очаквам.
...- А ти знаеш ли какво значи компромис? – попита ме той
...- Да се заобикаля законът ли?
...- Не, да се постигне споразумение чрез взаимни отстъпки. Ето как става това – продължи той, - ако ти отстъпиш пред необходимостта да ходиш на училище, ние ще продължим да четем всяка вечер, както досега. Съгласна ли си?
...- Да, сър!
...- Нека считаме споразумението за постигнато, без обикновените формалности – избърза да каже Атикус, като видя, че се готва да плюя.
...Аз отворих предната врата и Атикус добави:
...- Между другото, Скаут, по-добре ще бъде да не споменаваш в училище нашето споразумение.
...- Защо?
...- Страх ме е, че нешите действия ще бъдат посрещнати със значително неодобрение от по-горните учебни власти.
...Джем аз бяхме свикнали с езика на завещанията и кодексите, които употребяваше баща ни, и винаги имехме право да прекъснем Атикус, за да ни бъде обяснено нещо, което не разбирахме.
...- Моля, сър?
...- Никога не съм ходил на училище – поясни той, - но ако кажеш на мис Каролайн, че четем всяка вечер, предчувствам как тя ще се нахвърли срещу мене, а пък аз съвсем не искам да се нахвърля върху мене.

...Цялата вечер ние с Джем припадахме от смях, защото Атикус невъзмутимо ни чете един дълъг разказ за някакъв човек, който стоял върху един стълб без причина, и това беше достатъчно, за да вдъхнови Джем да прекара следващата събота в нашата къщичка на дървото. Джем престоя там от закуска до залез слънце и щеше да остане там и през нощта, ако Атикус не беше прекъснал снабдителните му линии. По-голямата част от деня аз прекарах в катерене по дървото, изпълнявах негови поръчки, снабдявах го с литература, храна и вода и тъкмо му носех одеяла за през нощта, когато Атикус каза, че ако не му обръщам внимание, Джем ще слезе много скоро. Атикус излезе прав.

...---
...Виждате ли, премерения, спонтанен компромис не е като да извършиш углавно престъпление. Или пък бе по-право да предположа: “не би трябвало да е…”? Съгласен съм, че и той преди всичко насърчително и усърдно се възпитава. Докато не остане на гости за постоянно. С доза примери от частния зоопарк вкъщи. Мъничките геройства (да се чете във кавички), грешките на растежа, бойни готовности, колкото дребни и незначителни, пак шумно отекват след време – когато, и ми е жал да го кажа, но е така – правото за полагане поправителни изпити струва скъпо, повече отколкото искаме да се случва наяве, и се предлага в болезнено ограничени тиражи.