На непокорните – не прощават.

…по Вера Морозова - Мост вздохов © Москва, 1972

…- А вие как сте със социалистическите идеи? – Старчето шумно се изсекна в копринената кърпичка.
…- Четох литература – мадам Стал и Жорж Санд. – Людмила Николаевна отговори много сериозно. – В Париж станах голяма поклонничка на женската еманципация.
…- Всичко това: еманципацията, социологията – не са опасни, но само в известни граници. – Старчето предупредително вдигна пълната си ръка и с тайнствен шепот добави: - На младини бях лавровист. Да, да последовател на Лавров. Напълних си главата с книги, за нещастие, намираха се в домашната библиотека и започнах да се готвя за революционер. Реших преди всичко “да унищожа корените” и избягах от къщи, след това се заех с “подготовката”. Работех много усърдно. Започнах със системата на Кант-Лаплас, както се полага, после от астрономията преминах към физиката, по-нататък трябваше да изуча химията, физиологията и едва след като обогатя познанията си с тези науки, щях да се заема със социализма. Но не ми стигнаха сили – не ми вървеше с книгите, всичко ме плашеше, отвращаваше. Спасението дойде неочаквано. Една вечер прочетох в Бакунин много интересно съждение, че повечето от тези, които на младини са били крайни революционери, с течение на времето стават все по-умерени, а като поостареят – даже реакционери... Представяте ли си! Това бе написал самият Бакунин, когото боготворях, както и Лавров. Поразмислих, поразмислих и реших: защо са всички тези мъдрувания. Като все едно, ще повториш живота на баща си? От шлосерската работилница се върнах у дома при родителите си, поисках прошка... Майка ми, щастлива, ме награди щедро с пари и ме пусна в Париж, а в библиотката окачи портрета на Бакунин.
…- Значи, Вие сте от реакционерите? – студено попита Людмила Николаевна, като почукваше с лъжичката по тънкия край на чашата. – Съдя за това по възрастта ви.
…- Е, чак реакционер! – хихикна старчето в клинообразната си брадичка. - Просто от здравомислещите. Преживяното ми помогна да се отнасям снизходително към младежките увлечения.

…Людмила Николаевна загуби интерес към разговора. Гледаше през прозореца, заслушана в потракването на колелата. Колко много такива разсъдително-снизходителни, а всъщност просто страхливи хора има в Русия! На младини пошумят, поперчат се, пожонглират с революционни фрази, а след това хукват към тъй наречения здрав разум. И така човек се превръща в обикновен еснаф, а светите пориви, засрамен, отдава на греховете на младостта...

---
edit in progress...