Фуко заиграва с картина на Магрит на която е изобразена лула, но е озаглавена Това не е лула. Мислите ли, че властта по подобен абсурден начин отрича своя абсолют.
АНДРЕЙ РАЙЧЕВ: Аз мисля точно обратното. Никога в историята на света властта не е била по-слаба от сега. Всяка власт в досегашното общество, всеки елит изобщо се легитимира през вид превъзходство. Ланселот предизвиква някого пред тълпата. Убива го. И в това убийство се съдържа послание към всички останали: Аз убих този левент, та тебе ли, боклук! Оттук насетне ще вървиш след мен, ще слушаш, аз съм с най-голямата пишка, аз съм с най-голямата сила, аз знам всичко, бъди като мен, ако можеш, но не можеш! Това е универсалното послание на властта въобще. По времето, което изследва Фуко, когато властта се скрива и става окото, което ни наблюдава, тя започва да деградира, но продължава да бъде силното, могъщото, превъзхождащото. Елитът в същността си превъзхожда масата. Погледнете сегашноте Ланселоти - Кириаку и Мърдок. Тяхното сражение не е за това кой да докаже превъзходство над хората, а кой ще достави най-голямо удоволствие на тълпата. Кой ще може по така да я почеше, по да й е интересно, по да й е забавно. Елитът е престанал да черпи енергия от своето силово превъзходство, а събира гигантско количество консуматори, които доброволно идват със своите пари, които са парите с главно П изобщо. Така че никога не сме имали по-слаб елит от сега. Елит, който се държи само на картинки. Който не е в състояния да отправи критичен или мобилизиращ текст. А Ланселот отправя само критични и мобилизиращи текстове. Критични - вие сте боклуци, и мобилизиращи - след мен, момчета, да бием германците. Нито един от двата текста не може да отправи елитът в момента. Има гигантско обръщане. Силата е на страната на консуматора. Представете си, че всеки човек на планетата може да изхарчи определено количество пари. Общата съвкупност на този капитал не просто превъзхожда с порядъци всяко индивидуално богатство. Това решение на консуматора превъзхожда всеки субект въобще. Няма такъв субект. Ние с Кънчо Стойчев го наричаме динозавър. Този динозавър обаче не е синхронен - един прави едно, друг - друго. Властта в потребителското общество всъщност се занимава с това да синхронизира динозавъра. Мога да ви кажа за 4-5 синхронизации, които настъпиха пред очите ми. Например, динозавърът се убеди, че има птичи грип. Нямаше птичи грип. Двама души може би са умрели и за тях става ясно, че са живели в изпражнения на кокошки, ако живееш заедно с кокошки, може да умреш от всичко. Избиха милиони птици, изхарчиха милиарди долари. На динозавъра чудесно му направиха синхронизация. Луда крава, същата история. Не се доказа, че има един мъртъв от луда крава, може би случайно някой щял да полудее. Погледнете какво стана със света, цяла страна разориха, Аржентина, избиха животните, изгориха им месото. Гигантска синхронизация на динозавъра. Следващото - компютрите през 2000 година. Всички се уплашиха, министър-председатели нощуваха в кабинети, армии мобилизираха. Синхронизация е и страхът от тероризма. Някакви глупаци разрушили две къщи в центъра на Ню Йорк. По пътищата умират седмично повече хора, отколкото там загинаха. И отново - синхронизация на динозавъра. Той просто става като един. Тази криза финансова сега не е никаква криза. Това е масовидно явление: динозавърът се е уплашил за парите си и си гие прибрал. Нищо друго не виждам. Динозавърът обикновено е в покой, защото различни хора правят различни неща. Неговата синхронизация обаче довежда до отделянето на чудовищни енергии. Това е властта в наше време. Тя е най-слабата в историята на човечеството. Елитът оцелява на базата на непрекъснати сделки с този динозавър. И на картинките, които му показва. Още по-лошо: самите картинки са властта. В наше време кой се крие зад Бритни Спиърс? Отговорът е никой. Тя е самата власт. Тя синхронизира динозавъра. С гърдите, краката, устните. Елитът е едва крепящ се само на символи. И не е способен да отправи някакъв текст към аудиторията, наречена потребител. Текстът момчета, дайте да загинем за родината, който е един типов текст за епохата, всъщност е комичен. Затова за силна власт изобщо не можем да говорим. Ако говорим за властта като за субект отгоре.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Никой не остава същият на властна позиция с изключение на мъдреците, които не желаят да властват. Властта екзалтира и деградира, вбесява и опошлява. Властта произвежда роби и господари, обсебени и чоновници. Доминират чиновниците, но се срещат и обсебени. Познавам няколко. Властта има тенденция към експанзия. Нагонът е от власт към власт, от слава към слава. Властта превръща нейните любители в тирани. Тиранът е безумец, теоман. Теоманията е състояние на пределно нарцистично самовъзхищение, на налудна претенция за богоравенство. Теоманията е изкуство на невъзможното, а не на възможното. Калигула, Нерон, Хитлер, Сталин са клинични случаи на властно полудяване. Не са за подценяване обаче и по-скромно скроените претенденти поради пораженията, които нанасят върху живота на „обикновените” хора. Всеки почитател на властта отглежда в гърдите си миниатюрен деспот с фантазиран суверенитет върху жена, деца, дакел или партийка. И още нещо. Сгъстяването на теоманните енергии в гърдите на политическия лидер е невъзможно без стимулиращата роля на неговите ошашавени почитатели. Култовата ситуация е нарцистичен комплот, солидарна патология на луд и възхитени. Либералният Запад се бои от страстната политика, защото помни религиозните войни и драматичния регрес на нацизма. Демокрацията е религиозно безразлична процедура, техника за обезопасяване от ексцесиите на властния демон. Демократичните конвенции банализират политическия занаят, превръщат рицаря в чиновник. Чиновниците нямат убеждения. Аурата на чиновника е леко бездарна, той знае, че наоколо няма богове, а само началници. Чиновникът почита служебната, а не небесната йерархия.
Нормативната фигура на брщкселския чиновник, на когото подражават всички, е, ако се вгледата внимателно, съкратен човек, брюкселски разум. Но какво благо е неподкупният чиновник! Каква ценност е надеждният политически служител! Каква тъга по неговата липса!
Тоталитаризмът е паноптична система на власт, където човекът е прекалено видим. Не е ли такава и системата на уж свободния свят, този на кредитните карти, интернет пространството, живота на заем и прочее. Човек може да бъде проследен по мобилния телефон всяка секунда?
АНДРЕЙ РАЙЧЕВ: Говорите за електронния нашийник. Само че голямата разлика е в следното. Днес е сключена доброволна сделка с властта. Това, което вие питате, е: не е ли същият надзор и днес? Не, не е. Има огромна разлика. Не защото контролът е по-малък. А защото е приет. Разликата не се състои в това, че тогава е било сурово, жестоко, страшно, а сега е нежно, но същото. Разликата е, че понеже сега е нежно, поняже сега консуматорът е на власт, както ви казах, това става с неговото съгласие. Всеки, който е взел кредит, например, е приел тази сделка в живота си. Каква е сделката за кредита, помислете? За да ти дадат кола, преди да си изработил кинтите, предварително плащат труда ти. Има фундаментална сделка. Например: за кредит от 5 години аз обещавам пет години да не се напивам, да не ме уволняват, да не се разболявам, да не вдигна бунт, да не чупя нищо и пр. Това е среда на контрол. Аз влизам в сделка и оттам нататък съм контролиран.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Тоталитарната система осъществява перманентен контрол върху своите граждани, защото сам по себе си човекът е риск. Тоталитарният разум ненавижда ирационалния остатък на човешка свобода. Свободата е враг, подривна стихия. Всички са под око, в състояние на паранойна будност. Смъртта на една утопия поражда друга. Падането на Берлинската стена въведе посткомунистическия човек в света на хедонистичната утопия, в романтиката на консумативния рай. Постмодерният човек не знае що е истина, не знае що е наслаждение. Ние сме епикурейци по идеологическа принадлежност, развеселени и отчаяни дегустатори. В това осъмнахме. Ранната капиталистическа етика е трудова и аскетична. Късният европейски хедонизъм диктува неотложност на наслаждането, консумацията придобива характера на дълг. Животът протича също под натиска на дълг, но в обратната перспектива. Настоящето е вечност. Хората живеят под диктатурата на рекламните образи със задължаващата сила на библейските цитати. Модерният хедонист съществува с помощта на разнородни ипотеки в режима на строги финансови условия. Бъдещето е средство за постигане на настоящето. Съществува истерия на богатството, имането е подражателен бяс. Хората искат това, което другите искат, защото те го искат. Желанието на другия е обект на подражание, а резултатът е сбиване на неделимия обект на споделеното желание. Човешката ситуация е тоталитарна преди всички тоталитаризми. Либералната система е толерантна и дискретно репресивна. Не бие фронтално, но практикува остракизъм – политически, икономически и даже морален. Предстои учредяване на политкоректна полиция по аналог с моралната милиция на Калвин. Всички усъмнени в природосъобразността на хомосексуалния брак ще бъдат съдени в Хага. Ще видите.
Смятате ли, че демокрацията в България е фасадна, формална?
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: И фасадна не е, защото фасадата е безобразна. България се управлява от шепа клептократи по правило със стаж в ДС и от няколко партийни корпорации, които играят театър, като произвеждат думи и жестикулации. Осведомените знаят къде са парите и куде отиват. Никакви регламенти нямат значение. Така нареченият национален капитал функционира с чудовищен апетит за поглъщане на материални блага под политическия чадър на всички управления. Кражбите, предприети в рамките на рази администрация, са толкова мащабни, че предизвикват нещо подобно на възхищение като при среща с шедьовър на монументалната живопис. Кротките коментари на Станишев по този повод, сводими до репликатa „няма страшно”, намекват, струва ми се, че грабежът в България не е виновно поведение, а етническа характеристика. Нещо като особеност на националното чувство за собственост. Намирам всичко това за проява на безсилие и страшна наглост. Откраднатото възлиза на стотици милиони евро. Прокуратурата отказва да атакува елитарната престъпност, за да не застраши националната сигурност с непочтително отношение. Държавното обвинение знае, че ако бутне опорните стени на държавната сграда, кооперацията ще падне върху всички глави, включително и върху невинните. Пасивни са от състрадание. Нашата демокрация функционира в условията на много добре организирано институционално безредие като интегрирана система за саботиране на публичния интерес. Всяко разкритие на мащабна корупция потъва в свещеното мълчание на управляващия елит. Не мисля, че това мълчание е проява на страх, а по-скоро на знание. Знаят, че корупцията е структурен фундамент на управлението и че когато „публиката” апелира „не крадете”, тя всъщност не знае какво казва и още по-малко какво иска. Казва: „Спрете да съществувате.” Тогава казват на публиката: „Нямате алтернатива.” В това не са прави, алтернатива има. Алтернативата са тези, които обещават операция Чисти ръце от позицията на собствения си опит в грабежа. Те са на ход. А ето и едно, струва ми се, утешително обобщение във връзка с темата: не живеем в епохата на вярата – L’orde de foi, а в епохата на парите – L’orde d’argent (Жак Атали). Сменете си епохата. Най-безобразното нещо в посткомунистическа България не са олигарсите, а партиите, тъй като дрънкат за ценности и обещават безкористност. Такова нещо никога няма да чуете от някой олигарх, защото е възпиран, мисля си, от чувството за срам. Лидерите нямат срам. Проверено е от къса дистанция.
АНДРЕЙ РАЙЧЕВ: Всяка демокрация е формална. Демокрацията не е нищо освен процедура. Тя е форма, не е съдържание. Това е договор между нас, че когато спорим по някой въпрос, ще направим това, което казват тези, които са повече. Българският народ беше благополучно обучен от десните социолози, че демокрацията е вид съдържание, свързано с големи ценности. Съдържанието в обществото е свързано със собствеността и властта. Демокрацията е само форма. Тоест демокрацията в България е прекрасна. Такава, каквато е във всички други страни. Когато хората казват: това не е истинска демокрация, имат предвид нещо съвсем друго: има страшно неравенство, правилата на играта са такива, че печалят гадовете, а готините хора губят. Всъщност хората просто критикуват капитализма. Западът, установявайки своята доминация над района, напълно избегна темата за капитализма, нарече го със срамежливото пазарна икономика, което звучи много добре, но това си е просто един прохождащ капитализъм. Затова се получи абсурдна ситуация, при която човекът все още не е уведомен, че живее при капитализма, нещо повече, когато го уведомяваш, той казва: „Не, не, това не е истински капитализъм, скрили са го, гадовете, истинския капитализъм и го пазят за себе си, а на нас ни дават нещо, дето не е капитализъм, не го ли знам аз капитализма в Англия, той е много добър.” Първо, капитализма в Англия е също свиреп и жесток. Той е опитомен, защото местните хора са го опитомявали столетия наред. Справедлив капитализъм няма. Капитализмът е най-ефективното общество в историята на човечеството. Но за справедливост, Бога ми, не може да се говори. И по тази причина, защото той ги прави неравни и ги кара да работят, хората не адрсират омразата си към капитализма, а към демокрацията. Хората трябва да свикнат с това, че иа богати и невинаги те самите са едни от тях.
Има няколко форми на власт. Първата е властта върху физическото тяло. Това е властта на армията и полицията. Съществува и власт на възнаграждението и наказанието, т.нар. икономическа власт. И най-интересната и страшна форма на власт е властта на пропагандата и убеждението.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Баналната външна принуда е голямо неудобство, но не отнема автономията на човека, освен при крайно деградиращи условия, за които пише Шаламов, например. Бунтът е еманципираща страст, съществува екстаз от гнева, свързан с преживяването на свобода и триумф. Диктатурите възпитават вкус към свободата, в това е парадоксалният им принос. Манипулативните стратегии деградират, защото създават илюзия за неприкосновеност на волята. Успешно манипулираният човек сам избира своята участ. Съвършено манипулираният човек обаче се нарича телезрител. За да разбере какво мисли, съвременният човек трябва да чуе какво телевизията казва и още по-радикално – да види какво тя показва. Активността на съзнанието е редуцирана до усвояване на фрагменти от теливизионната реалност, подредени по случайния признак на дистанционното превключване. Съзнанието е субституирано с телевизионна програма, която моделира отношението към света, включително и реакциите спрямо самата себе си. В главата на съвременника е монтирана оптика за телевизионна стилизация на света. Човекът е сам, а ефирно психотичен. Халюцинант. Нищо от тъй наречения обективен свят не може да бъде усвоено и даже разбрано, ако не съответства на нормативите на ефирното съзнание. Телевизионният репортаж за събитието изчерпва самото събитие. Събитието е клип. Реалният факт е условен и по парадокс виртуален, а телевизионният му образ е безусловен и реален. Конституирана е ефирна онтология, в която сме настанени като изселени от реалността.
По време на прехода имаше ли план за контрол над медиите посредством назначени хора? Конкретен план?
АНДРЕЙ РАЙЧЕВ: Имаше много опити да се подчинят медиите. Но по-умните се научиха, че който си подчини медиите, му се разкатава фамилията. Костов се опита да постави медиите под контрол със заплахи, с пращане на ревизии, воюваше политически. Нищо не носи това. Като запушиш една медия, се появява друга, която не можеш да запушиш. Понеже официалните вестници не пишат за скандали, се появиха жълти вестници, които пишат истинските неща и ги бият по тиражи. Защото пишат онова, което хората искат да четат. Какво искат да четат? Искат да четат гадости за властта. Те искат всяка седмица да си получат дозата ненавист към властта. И да кажат: Ахааа, тоя е крадец, тоя е курвар, тоя е педераст. Като не ги пишат централните медии, ще ги пишат съседните медии. Да, социалистическата държава притежаваше Работническо дело и командваше главните редактори, оттогава нищо подобно няма. Това е легенда За Красимир Гергов, че държи рекламата. Краси има блестящи умения да работи с рекламни потоци. Но рекламата я държи Кока Кола. И няма сила, която да накара Кока Кола да рекламира в нещо, което е лошо. Разбира се, можеш да правиш малки услуги на свои приятели, но всичко друго е решително надценяване. Механизмът е много по-жесток, отколкото си мислите. Той е пазарен.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Нищо не може да бъде осъществено по план в хаотична страна, в динамиката на преходните страсти. Движи ни не планиращият разум, а лукавството на инстинкта. Строга концепция за дисциплиниране на медийната среда от името на ДС с лица и изпълнители, одит, възнаграждения и санкции – това ми звучи неосъществимо и даже паранойно. Всички управления опитаха господство върху медийната територия с променлив успех. Пострадаха и премиерите. Филип Димитров на ранен етап беше икономично назован Ф.Д., за да олекне името му допълнително и за да изглежда напълно комичен. Иван Костов загуби медийната благосклонност някъде около 1999, както впрочем и политическата власт с отлагателно условие от две години, без да разбере защо, в условията на усилващо се национално подозрение, че сините са загубили мяра и са разпасали коня. Което си беше именно така.
Ако владееш медиите, правиш внушения...
АНДРЕЙ РАЙЧЕВ: Искате да ми кажете, че някой е създал Бойко Борисов? Чакайте, дайте да видим какво българският народ досега е мислил. Първо мнозинството хора смятаха, че Желев трябва да е президент. На третата година започнаха да му викат Жельо Жабата и да му горят портретите. После мнозинството българи решиха, че Жан Виденов е най-добрият министър-председател. На втората година България се полуразпадна от омраза към Виденов и комунистите. После мнозинството хора решиха, че Костов е най-добрият от всички. На третата година го изхвърлиха от властта, обидиха го, намразиха го и взеха да му викат, че е циганин и мавър. А нищо не беше направил човекът освен това, което ги беше предупредил, че ще направи. Те просто не че не харесаха яденето, който той им донесе, но основно не им хареса цената на това ядене. Като поръчваш, трябва да гледаш в менюто какво пише. Но българите пропуснаха. После абсолютно харесаха Симеон. И пак така. И сега Бойко Борисов. Нима в един от тези случаи поне ще ми кажете, че някой е седял отзад?! Кой е този отзад и коя е тая медия, дето го е създала? Нищо подобно не е. А много повтаряха: Зад Симеон стоят комунистите и ченгетата, зад Костов стоят американците, които искат да претаковат България, зад Виденов стоеше Русия, и прочее. Нищо подобно не се случваше. Нищо нямаше зад Костов, а пред него имаше половината избиратели. Планът Клин е много лесен като обяснителна схема. И той никога не е верен. България се самоуправлява от 20 години. Хората не могат да понесат това, защото не стига, че не могат да живеят повече така, но ще излезе, че и те са си го докарали на главата. Но това е истината. Това сме ние. Влюбените последователно в Жельо Желев, Жан Виденов, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов.
Християнската религия например е победила само със силата на пропагандата без никаква икономическа или военна сила.
АНДРЕЙ РАЙЧЕВ: Добре де, ама Тодор Живков, като ръководеше всички медии и като беше заглушил чуждите станции, беше ли успял да излъже хората? Не знаеха ли всички, че това е една лъжа. Всички, 8 милиона души, включително и тези, които повтаряха от трибуната. Българският народ беше интоксикиран да строи комунизма и да отдаде силите си на съботника, така ли? Али-бали. Ритуално повтаряше лъжата, защото знаеше, че бият иначе. Хората никога не са били убедени в нещо заради това, че то е доминирало в медиите. Всички знаеха истината – и за Живков знаеха, и вицове си пускаха, и така си живееха в тази дълбока не-свобода. Която не беше създадена от медиите, а от Държавна сигурност.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Християнската църква е основана върху кръвта на мъчениците. Християнският мъченик е свидетел (martyr), а не пропагандатор. Християнският вход в историята е жертвен, а не покоряващ. Обратно на мохамеданската експанзия през VI век. Това уточнение ми се струва важно. Колкото до нашата демократична революция от 1989, тя стартира като ентусиазъм за радикална промяна, но бързо деградира до изнервена похот за поглъщане на парчета от раздържавената собственост. Идеалистите, доколкото ги имаше, бяха изолирани от тази мъжка игра на договорена власт и надпартиен грабеж. Никакъв дележ на ценностен признак не се състоя на официалната политическа сцена. От ден първи зад кулисите си намигат демиурзите на прехода от старата гвардия и техните наемници от новата демократична фаланга. Луканов не е мит, не са мит и неговите производни от демократичния спектър. Преди се подозираше, че имат общ генезис, сега се знае. Що се отнася до развълнуваните от площада, те бяха миманс. Класическа схема.
.(следва)
АНДРЕЙ РАЙЧЕВ: Аз мисля точно обратното. Никога в историята на света властта не е била по-слаба от сега. Всяка власт в досегашното общество, всеки елит изобщо се легитимира през вид превъзходство. Ланселот предизвиква някого пред тълпата. Убива го. И в това убийство се съдържа послание към всички останали: Аз убих този левент, та тебе ли, боклук! Оттук насетне ще вървиш след мен, ще слушаш, аз съм с най-голямата пишка, аз съм с най-голямата сила, аз знам всичко, бъди като мен, ако можеш, но не можеш! Това е универсалното послание на властта въобще. По времето, което изследва Фуко, когато властта се скрива и става окото, което ни наблюдава, тя започва да деградира, но продължава да бъде силното, могъщото, превъзхождащото. Елитът в същността си превъзхожда масата. Погледнете сегашноте Ланселоти - Кириаку и Мърдок. Тяхното сражение не е за това кой да докаже превъзходство над хората, а кой ще достави най-голямо удоволствие на тълпата. Кой ще може по така да я почеше, по да й е интересно, по да й е забавно. Елитът е престанал да черпи енергия от своето силово превъзходство, а събира гигантско количество консуматори, които доброволно идват със своите пари, които са парите с главно П изобщо. Така че никога не сме имали по-слаб елит от сега. Елит, който се държи само на картинки. Който не е в състояния да отправи критичен или мобилизиращ текст. А Ланселот отправя само критични и мобилизиращи текстове. Критични - вие сте боклуци, и мобилизиращи - след мен, момчета, да бием германците. Нито един от двата текста не може да отправи елитът в момента. Има гигантско обръщане. Силата е на страната на консуматора. Представете си, че всеки човек на планетата може да изхарчи определено количество пари. Общата съвкупност на този капитал не просто превъзхожда с порядъци всяко индивидуално богатство. Това решение на консуматора превъзхожда всеки субект въобще. Няма такъв субект. Ние с Кънчо Стойчев го наричаме динозавър. Този динозавър обаче не е синхронен - един прави едно, друг - друго. Властта в потребителското общество всъщност се занимава с това да синхронизира динозавъра. Мога да ви кажа за 4-5 синхронизации, които настъпиха пред очите ми. Например, динозавърът се убеди, че има птичи грип. Нямаше птичи грип. Двама души може би са умрели и за тях става ясно, че са живели в изпражнения на кокошки, ако живееш заедно с кокошки, може да умреш от всичко. Избиха милиони птици, изхарчиха милиарди долари. На динозавъра чудесно му направиха синхронизация. Луда крава, същата история. Не се доказа, че има един мъртъв от луда крава, може би случайно някой щял да полудее. Погледнете какво стана със света, цяла страна разориха, Аржентина, избиха животните, изгориха им месото. Гигантска синхронизация на динозавъра. Следващото - компютрите през 2000 година. Всички се уплашиха, министър-председатели нощуваха в кабинети, армии мобилизираха. Синхронизация е и страхът от тероризма. Някакви глупаци разрушили две къщи в центъра на Ню Йорк. По пътищата умират седмично повече хора, отколкото там загинаха. И отново - синхронизация на динозавъра. Той просто става като един. Тази криза финансова сега не е никаква криза. Това е масовидно явление: динозавърът се е уплашил за парите си и си гие прибрал. Нищо друго не виждам. Динозавърът обикновено е в покой, защото различни хора правят различни неща. Неговата синхронизация обаче довежда до отделянето на чудовищни енергии. Това е властта в наше време. Тя е най-слабата в историята на човечеството. Елитът оцелява на базата на непрекъснати сделки с този динозавър. И на картинките, които му показва. Още по-лошо: самите картинки са властта. В наше време кой се крие зад Бритни Спиърс? Отговорът е никой. Тя е самата власт. Тя синхронизира динозавъра. С гърдите, краката, устните. Елитът е едва крепящ се само на символи. И не е способен да отправи някакъв текст към аудиторията, наречена потребител. Текстът момчета, дайте да загинем за родината, който е един типов текст за епохата, всъщност е комичен. Затова за силна власт изобщо не можем да говорим. Ако говорим за властта като за субект отгоре.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Никой не остава същият на властна позиция с изключение на мъдреците, които не желаят да властват. Властта екзалтира и деградира, вбесява и опошлява. Властта произвежда роби и господари, обсебени и чоновници. Доминират чиновниците, но се срещат и обсебени. Познавам няколко. Властта има тенденция към експанзия. Нагонът е от власт към власт, от слава към слава. Властта превръща нейните любители в тирани. Тиранът е безумец, теоман. Теоманията е състояние на пределно нарцистично самовъзхищение, на налудна претенция за богоравенство. Теоманията е изкуство на невъзможното, а не на възможното. Калигула, Нерон, Хитлер, Сталин са клинични случаи на властно полудяване. Не са за подценяване обаче и по-скромно скроените претенденти поради пораженията, които нанасят върху живота на „обикновените” хора. Всеки почитател на властта отглежда в гърдите си миниатюрен деспот с фантазиран суверенитет върху жена, деца, дакел или партийка. И още нещо. Сгъстяването на теоманните енергии в гърдите на политическия лидер е невъзможно без стимулиращата роля на неговите ошашавени почитатели. Култовата ситуация е нарцистичен комплот, солидарна патология на луд и възхитени. Либералният Запад се бои от страстната политика, защото помни религиозните войни и драматичния регрес на нацизма. Демокрацията е религиозно безразлична процедура, техника за обезопасяване от ексцесиите на властния демон. Демократичните конвенции банализират политическия занаят, превръщат рицаря в чиновник. Чиновниците нямат убеждения. Аурата на чиновника е леко бездарна, той знае, че наоколо няма богове, а само началници. Чиновникът почита служебната, а не небесната йерархия.
Нормативната фигура на брщкселския чиновник, на когото подражават всички, е, ако се вгледата внимателно, съкратен човек, брюкселски разум. Но какво благо е неподкупният чиновник! Каква ценност е надеждният политически служител! Каква тъга по неговата липса!
Тоталитаризмът е паноптична система на власт, където човекът е прекалено видим. Не е ли такава и системата на уж свободния свят, този на кредитните карти, интернет пространството, живота на заем и прочее. Човек може да бъде проследен по мобилния телефон всяка секунда?
АНДРЕЙ РАЙЧЕВ: Говорите за електронния нашийник. Само че голямата разлика е в следното. Днес е сключена доброволна сделка с властта. Това, което вие питате, е: не е ли същият надзор и днес? Не, не е. Има огромна разлика. Не защото контролът е по-малък. А защото е приет. Разликата не се състои в това, че тогава е било сурово, жестоко, страшно, а сега е нежно, но същото. Разликата е, че понеже сега е нежно, поняже сега консуматорът е на власт, както ви казах, това става с неговото съгласие. Всеки, който е взел кредит, например, е приел тази сделка в живота си. Каква е сделката за кредита, помислете? За да ти дадат кола, преди да си изработил кинтите, предварително плащат труда ти. Има фундаментална сделка. Например: за кредит от 5 години аз обещавам пет години да не се напивам, да не ме уволняват, да не се разболявам, да не вдигна бунт, да не чупя нищо и пр. Това е среда на контрол. Аз влизам в сделка и оттам нататък съм контролиран.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Тоталитарната система осъществява перманентен контрол върху своите граждани, защото сам по себе си човекът е риск. Тоталитарният разум ненавижда ирационалния остатък на човешка свобода. Свободата е враг, подривна стихия. Всички са под око, в състояние на паранойна будност. Смъртта на една утопия поражда друга. Падането на Берлинската стена въведе посткомунистическия човек в света на хедонистичната утопия, в романтиката на консумативния рай. Постмодерният човек не знае що е истина, не знае що е наслаждение. Ние сме епикурейци по идеологическа принадлежност, развеселени и отчаяни дегустатори. В това осъмнахме. Ранната капиталистическа етика е трудова и аскетична. Късният европейски хедонизъм диктува неотложност на наслаждането, консумацията придобива характера на дълг. Животът протича също под натиска на дълг, но в обратната перспектива. Настоящето е вечност. Хората живеят под диктатурата на рекламните образи със задължаващата сила на библейските цитати. Модерният хедонист съществува с помощта на разнородни ипотеки в режима на строги финансови условия. Бъдещето е средство за постигане на настоящето. Съществува истерия на богатството, имането е подражателен бяс. Хората искат това, което другите искат, защото те го искат. Желанието на другия е обект на подражание, а резултатът е сбиване на неделимия обект на споделеното желание. Човешката ситуация е тоталитарна преди всички тоталитаризми. Либералната система е толерантна и дискретно репресивна. Не бие фронтално, но практикува остракизъм – политически, икономически и даже морален. Предстои учредяване на политкоректна полиция по аналог с моралната милиция на Калвин. Всички усъмнени в природосъобразността на хомосексуалния брак ще бъдат съдени в Хага. Ще видите.
Смятате ли, че демокрацията в България е фасадна, формална?
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: И фасадна не е, защото фасадата е безобразна. България се управлява от шепа клептократи по правило със стаж в ДС и от няколко партийни корпорации, които играят театър, като произвеждат думи и жестикулации. Осведомените знаят къде са парите и куде отиват. Никакви регламенти нямат значение. Така нареченият национален капитал функционира с чудовищен апетит за поглъщане на материални блага под политическия чадър на всички управления. Кражбите, предприети в рамките на рази администрация, са толкова мащабни, че предизвикват нещо подобно на възхищение като при среща с шедьовър на монументалната живопис. Кротките коментари на Станишев по този повод, сводими до репликатa „няма страшно”, намекват, струва ми се, че грабежът в България не е виновно поведение, а етническа характеристика. Нещо като особеност на националното чувство за собственост. Намирам всичко това за проява на безсилие и страшна наглост. Откраднатото възлиза на стотици милиони евро. Прокуратурата отказва да атакува елитарната престъпност, за да не застраши националната сигурност с непочтително отношение. Държавното обвинение знае, че ако бутне опорните стени на държавната сграда, кооперацията ще падне върху всички глави, включително и върху невинните. Пасивни са от състрадание. Нашата демокрация функционира в условията на много добре организирано институционално безредие като интегрирана система за саботиране на публичния интерес. Всяко разкритие на мащабна корупция потъва в свещеното мълчание на управляващия елит. Не мисля, че това мълчание е проява на страх, а по-скоро на знание. Знаят, че корупцията е структурен фундамент на управлението и че когато „публиката” апелира „не крадете”, тя всъщност не знае какво казва и още по-малко какво иска. Казва: „Спрете да съществувате.” Тогава казват на публиката: „Нямате алтернатива.” В това не са прави, алтернатива има. Алтернативата са тези, които обещават операция Чисти ръце от позицията на собствения си опит в грабежа. Те са на ход. А ето и едно, струва ми се, утешително обобщение във връзка с темата: не живеем в епохата на вярата – L’orde de foi, а в епохата на парите – L’orde d’argent (Жак Атали). Сменете си епохата. Най-безобразното нещо в посткомунистическа България не са олигарсите, а партиите, тъй като дрънкат за ценности и обещават безкористност. Такова нещо никога няма да чуете от някой олигарх, защото е възпиран, мисля си, от чувството за срам. Лидерите нямат срам. Проверено е от къса дистанция.
АНДРЕЙ РАЙЧЕВ: Всяка демокрация е формална. Демокрацията не е нищо освен процедура. Тя е форма, не е съдържание. Това е договор между нас, че когато спорим по някой въпрос, ще направим това, което казват тези, които са повече. Българският народ беше благополучно обучен от десните социолози, че демокрацията е вид съдържание, свързано с големи ценности. Съдържанието в обществото е свързано със собствеността и властта. Демокрацията е само форма. Тоест демокрацията в България е прекрасна. Такава, каквато е във всички други страни. Когато хората казват: това не е истинска демокрация, имат предвид нещо съвсем друго: има страшно неравенство, правилата на играта са такива, че печалят гадовете, а готините хора губят. Всъщност хората просто критикуват капитализма. Западът, установявайки своята доминация над района, напълно избегна темата за капитализма, нарече го със срамежливото пазарна икономика, което звучи много добре, но това си е просто един прохождащ капитализъм. Затова се получи абсурдна ситуация, при която човекът все още не е уведомен, че живее при капитализма, нещо повече, когато го уведомяваш, той казва: „Не, не, това не е истински капитализъм, скрили са го, гадовете, истинския капитализъм и го пазят за себе си, а на нас ни дават нещо, дето не е капитализъм, не го ли знам аз капитализма в Англия, той е много добър.” Първо, капитализма в Англия е също свиреп и жесток. Той е опитомен, защото местните хора са го опитомявали столетия наред. Справедлив капитализъм няма. Капитализмът е най-ефективното общество в историята на човечеството. Но за справедливост, Бога ми, не може да се говори. И по тази причина, защото той ги прави неравни и ги кара да работят, хората не адрсират омразата си към капитализма, а към демокрацията. Хората трябва да свикнат с това, че иа богати и невинаги те самите са едни от тях.
Има няколко форми на власт. Първата е властта върху физическото тяло. Това е властта на армията и полицията. Съществува и власт на възнаграждението и наказанието, т.нар. икономическа власт. И най-интересната и страшна форма на власт е властта на пропагандата и убеждението.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Баналната външна принуда е голямо неудобство, но не отнема автономията на човека, освен при крайно деградиращи условия, за които пише Шаламов, например. Бунтът е еманципираща страст, съществува екстаз от гнева, свързан с преживяването на свобода и триумф. Диктатурите възпитават вкус към свободата, в това е парадоксалният им принос. Манипулативните стратегии деградират, защото създават илюзия за неприкосновеност на волята. Успешно манипулираният човек сам избира своята участ. Съвършено манипулираният човек обаче се нарича телезрител. За да разбере какво мисли, съвременният човек трябва да чуе какво телевизията казва и още по-радикално – да види какво тя показва. Активността на съзнанието е редуцирана до усвояване на фрагменти от теливизионната реалност, подредени по случайния признак на дистанционното превключване. Съзнанието е субституирано с телевизионна програма, която моделира отношението към света, включително и реакциите спрямо самата себе си. В главата на съвременника е монтирана оптика за телевизионна стилизация на света. Човекът е сам, а ефирно психотичен. Халюцинант. Нищо от тъй наречения обективен свят не може да бъде усвоено и даже разбрано, ако не съответства на нормативите на ефирното съзнание. Телевизионният репортаж за събитието изчерпва самото събитие. Събитието е клип. Реалният факт е условен и по парадокс виртуален, а телевизионният му образ е безусловен и реален. Конституирана е ефирна онтология, в която сме настанени като изселени от реалността.
По време на прехода имаше ли план за контрол над медиите посредством назначени хора? Конкретен план?
АНДРЕЙ РАЙЧЕВ: Имаше много опити да се подчинят медиите. Но по-умните се научиха, че който си подчини медиите, му се разкатава фамилията. Костов се опита да постави медиите под контрол със заплахи, с пращане на ревизии, воюваше политически. Нищо не носи това. Като запушиш една медия, се появява друга, която не можеш да запушиш. Понеже официалните вестници не пишат за скандали, се появиха жълти вестници, които пишат истинските неща и ги бият по тиражи. Защото пишат онова, което хората искат да четат. Какво искат да четат? Искат да четат гадости за властта. Те искат всяка седмица да си получат дозата ненавист към властта. И да кажат: Ахааа, тоя е крадец, тоя е курвар, тоя е педераст. Като не ги пишат централните медии, ще ги пишат съседните медии. Да, социалистическата държава притежаваше Работническо дело и командваше главните редактори, оттогава нищо подобно няма. Това е легенда За Красимир Гергов, че държи рекламата. Краси има блестящи умения да работи с рекламни потоци. Но рекламата я държи Кока Кола. И няма сила, която да накара Кока Кола да рекламира в нещо, което е лошо. Разбира се, можеш да правиш малки услуги на свои приятели, но всичко друго е решително надценяване. Механизмът е много по-жесток, отколкото си мислите. Той е пазарен.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Нищо не може да бъде осъществено по план в хаотична страна, в динамиката на преходните страсти. Движи ни не планиращият разум, а лукавството на инстинкта. Строга концепция за дисциплиниране на медийната среда от името на ДС с лица и изпълнители, одит, възнаграждения и санкции – това ми звучи неосъществимо и даже паранойно. Всички управления опитаха господство върху медийната територия с променлив успех. Пострадаха и премиерите. Филип Димитров на ранен етап беше икономично назован Ф.Д., за да олекне името му допълнително и за да изглежда напълно комичен. Иван Костов загуби медийната благосклонност някъде около 1999, както впрочем и политическата власт с отлагателно условие от две години, без да разбере защо, в условията на усилващо се национално подозрение, че сините са загубили мяра и са разпасали коня. Което си беше именно така.
Ако владееш медиите, правиш внушения...
АНДРЕЙ РАЙЧЕВ: Искате да ми кажете, че някой е създал Бойко Борисов? Чакайте, дайте да видим какво българският народ досега е мислил. Първо мнозинството хора смятаха, че Желев трябва да е президент. На третата година започнаха да му викат Жельо Жабата и да му горят портретите. После мнозинството българи решиха, че Жан Виденов е най-добрият министър-председател. На втората година България се полуразпадна от омраза към Виденов и комунистите. После мнозинството хора решиха, че Костов е най-добрият от всички. На третата година го изхвърлиха от властта, обидиха го, намразиха го и взеха да му викат, че е циганин и мавър. А нищо не беше направил човекът освен това, което ги беше предупредил, че ще направи. Те просто не че не харесаха яденето, който той им донесе, но основно не им хареса цената на това ядене. Като поръчваш, трябва да гледаш в менюто какво пише. Но българите пропуснаха. После абсолютно харесаха Симеон. И пак така. И сега Бойко Борисов. Нима в един от тези случаи поне ще ми кажете, че някой е седял отзад?! Кой е този отзад и коя е тая медия, дето го е създала? Нищо подобно не е. А много повтаряха: Зад Симеон стоят комунистите и ченгетата, зад Костов стоят американците, които искат да претаковат България, зад Виденов стоеше Русия, и прочее. Нищо подобно не се случваше. Нищо нямаше зад Костов, а пред него имаше половината избиратели. Планът Клин е много лесен като обяснителна схема. И той никога не е верен. България се самоуправлява от 20 години. Хората не могат да понесат това, защото не стига, че не могат да живеят повече така, но ще излезе, че и те са си го докарали на главата. Но това е истината. Това сме ние. Влюбените последователно в Жельо Желев, Жан Виденов, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов.
Християнската религия например е победила само със силата на пропагандата без никаква икономическа или военна сила.
АНДРЕЙ РАЙЧЕВ: Добре де, ама Тодор Живков, като ръководеше всички медии и като беше заглушил чуждите станции, беше ли успял да излъже хората? Не знаеха ли всички, че това е една лъжа. Всички, 8 милиона души, включително и тези, които повтаряха от трибуната. Българският народ беше интоксикиран да строи комунизма и да отдаде силите си на съботника, така ли? Али-бали. Ритуално повтаряше лъжата, защото знаеше, че бият иначе. Хората никога не са били убедени в нещо заради това, че то е доминирало в медиите. Всички знаеха истината – и за Живков знаеха, и вицове си пускаха, и така си живееха в тази дълбока не-свобода. Която не беше създадена от медиите, а от Държавна сигурност.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Християнската църква е основана върху кръвта на мъчениците. Християнският мъченик е свидетел (martyr), а не пропагандатор. Християнският вход в историята е жертвен, а не покоряващ. Обратно на мохамеданската експанзия през VI век. Това уточнение ми се струва важно. Колкото до нашата демократична революция от 1989, тя стартира като ентусиазъм за радикална промяна, но бързо деградира до изнервена похот за поглъщане на парчета от раздържавената собственост. Идеалистите, доколкото ги имаше, бяха изолирани от тази мъжка игра на договорена власт и надпартиен грабеж. Никакъв дележ на ценностен признак не се състоя на официалната политическа сцена. От ден първи зад кулисите си намигат демиурзите на прехода от старата гвардия и техните наемници от новата демократична фаланга. Луканов не е мит, не са мит и неговите производни от демократичния спектър. Преди се подозираше, че имат общ генезис, сега се знае. Що се отнася до развълнуваните от площада, те бяха миманс. Класическа схема.
.(следва)
No comments:
Post a Comment