Емануел Икономов - Приемен изпит

Най-накрая дойде ред и на българската делегация. Чакането бе станало вече нетърпимо, но знаеха, че няма кого другиго да корят, освен правителството си. По стара традиция то бе подало последно документите за кандидатстване, и то малко след изтичане на срока. Все пак бяха щастливи, че ще разгледат молбата им за членство в Галактическата общност, което се дължеше не толкова на късмет, а на ходатайство и много подкупи.
Тъкмо пратениците се канеха да влязат на преговорите, когато предводителят им Симеон Старопланински ги възпря:
- Чакайте! Не липсва ли някой?
Всички се огледаха един друг и вдигнаха рамене.
- Трябваше да сме тринайсет, а тук виждам само дузина - рече загрижен Симеон - Кой... кой... Ганьо Баев! Няма го! Някой знае ли къде е?
Богомил Кръстев обходи с поглед колегите си, после се обърна към Старопланински:
- Ако не се лъжа, може би е с новоизбраната Мис Прабългарка на яхтата на министъра на кул-туризма. Поне се хвалеше, че ще ходи преди няколко дена.
- Което означава да не го чакаме по-рано от две седмици - заключи Милена Рилска, навярно съдейки по собствен опит.
- Не беше ли предупреден, че днес са преговорите? - попита Симеон.
- Разбира се, че знаеше - отвърна секретарят на делегацията Борис Бойков. - Лично му го съобщих още преди месец. Само че той тогава не се канеше да идва, защото смяташе, че нямаме шанс да ни приемат.
- Ако продължаваме да го обсъждаме, комисията ще си тръгне, без да ни дочака - заяви Камен Мелнишки.
- Как тогава изобщо кандидатстваме, като сами не си вярваме? - недоумяваше Старопланински. - Да влизаме, пък каквото сабя покаже!

Комисията по приема, която водеше преговорите, бе в пълния си състав, така че веднага се забеляза липсата на член от делегацията, когато българите се настаниха от другата страна на елипсовидната маса. Представителите на Галактическата общност носеха еднакви сребристи костюми, а главите им бяха скрити в шлемове с огледални стъкла на визьора. Това бе предпазна мярка, за да не попадне посля някой от тях на прицел от недоволните кандидати. Макар да се носеха слухове, че така се предотвратявала също възможността за подкупване на комисиите.
Маскираният срещу Симеон Старопланински взе думата:
- Галактическата общност изразява своята благожелателност към всички кандидати, като започва преговорите с вас въпреки многобройните ви пропуски. Отсега нататък обаче всяко ново неизпълнение на ангажименти от ваша страна - и той кимна към празния стол - ще е достатъчно основание за тяхното незабавно прекратяване.
- Разбираме отговорността - отвърна от името на делегацията Симеон.
- Не става въпрос само за разбиране, а за спазване на нормите и условията - натърти друг безличен заседател вляво от първия.
- Това е колегата БГ 13, който ще води сесиите с вас - обяви председателят на комисията.
Едва сега Старопланински обърна внимание на ситните надписи върху челата на шлемовете. Явно по тях щяха да разпознават представителите на ГО. Фактът, че главният преговарящ бе номер тринайсет, събуди у него древно суеверие. Заговорилият първи маскиран носеше етикет БГ 1.
- Първата ни среща ще е по-скоро опознавателна - поде БГ 13. - Пристъпвам направо към въпросите. Желаете ли членство в Галактическата общност?
- Да - отговори решително Борис Бойков, докато Симеон изглеждаше унесен в размисъл. Пък и той бе седнал вдясно от предводителя на делегацията, което го поставяше лице срещу маска с главния преговарящ.
- Готови ли сте да станете пълноправен член?
- Да - отвърна отново Борис.
- И на какво се основава тази преценка? - засече го БГ 13.
- На факта, че България ни е делегирала тук да водим тези преговори - не се смути Бойков.
- Същевременно сме напълно наясно - намесе се дипломатично Старопланински, - че решаващо в случая ще е становището на експертите на Галактическата общност. Но ние сме готови да работим за постигане на пълна хармонизация с поставените изисквания.
- Независимо от цената? - попита председателят на комисията.
- Стига тя да е във възможностите ни - заяви уклончиво Симеон.
- В тази връзка се налага да попитаме следното - пое отново главният преговарящ. - Както знаете, на членовете на ГО се предоставят планети за заселване. Да допуснем, че бъдете приети и такава се отпусне и на вас. Като за последни присъединили се тя може да е доста отдалечена. Ще имате ли достатъчно средства да пътувате до нея?
- Щом трябва, ще намерим - твърдо заяви Борис.
- Дори планетата да е относително малка, как ще я заселите с вашия отрицателен прираст?
- Ще стимулираме хората с придобивки в новия свят.
- Нещо, което не ви се удаваше през последния век в родината.
- Не бих казал, че това е точно така... - поде Старопланински.
- Говорим за етническите българи, не за циганите или турците. Първите подадоха отдавна молба за самостоятелна планета, която да получат като репресирани в обществото ви. Турското малцинство също кандидатства отделно, защото явно се опасяваше, че България ще пропусне шанса си за присъединяване към Галактическата общност.
- Ето кое обяснява забавянето ни - изкоментира неканен Софомил Стефанов. - Дътрешни раздори.
- Които изглежда са национална политика на българите от векове - парира БГ 13. - Нищо чудно тогава, че сега историята се повтаря.
- За над хиляда и триста години е възможно много неща да се повтарят - понечи да разясни Симеон.
- Като например националните катастрофи, до които е довела подобна политика - очевидно бе, че главният преговарящ е решен да извади всички кирливи ризи на българите, които бе успял да надуши. - Да не говорим, че отчасти като техен резултат може да се разглежда и фактът, че нямате особено правно основание да се хвалите с тринайсетвековна история.
- Какво искате да кажете с подобно твърдение? - рече засегнато предводителят на българската делегация.
- Ако извадим периодите, през които не сте представлявали самостоятелна държава, а то сумарно прави почти половината от времето - пет века в Отоманската империя, близо два част от византийската и половин в рамките на съветския социализъм, - историята ви на практика става два пъти по-кратка.
- Ако ще сте преднамерени в отношението си към нас - тросна Бойков, - спестете ни времето и ни кажете да си вървим.
- Просто разглеждаме разпространени данни и проверяваме доколко са достоверни - отвърна председателят на комисията. - Така че не се засягайте, това ни е работата.
- Следващ въпрос - продължи БГ 13. - Мислите ли как ще изградите нужната инфраструктура?
- Трябва най-напред да видим какво ще е необходимо.
- А като години наред бе повече от очевидно, че са ви нужни магистрали, защо не ги построихте? Дори едни петдесет километра от границата до столицата ви не успяхте да направите. Да не говорим за такива фантастични проекти като втори мост над Дунав.
- Поради недостиг на средства - обясни Борис.
- Защо например не насочихте пари от бюджета първо за магистралите, а после за нови коли на депутати и министри? - запита язвително преговарящият. - Защото така ги пръснахте нахалост, след като въпросните автомобили се чупят по осеяните ви с дупки пътища.
- Чакахме обещаните инвестиции от Европейския съюз - намеси се пак Симеон. - Които така и не получихме.
- А защо не ви ги дадоха? Защото знаеха много добре, че няма да се използват по предназначение.
- Какво имате предвид? - наостри се Софомил Стефанов.
- Известно е, че вашите чиновници и политици започват с въпроса какво ще получат за тях от всяка сделка, за да сложат подписа си под нея. Ако не се облажат, няма и сделка. А дори полученото след това харчите за екскурзионни командировки и безсмислени консултации на приятелски кръгове.
- Можете ли да докажете твърденията си? - ядоса се Мирослав Костов.
- Данните са ни от вътрешни доклади на Европейския съюз.
Настъпи неловко мълчание. Което само накара БГ 13 да продължи със заяждането.
- За да колонизирате една планета, е нужно да подкрепите хората, които ще работят неуморно по тази тежка задача. А можем ли да очакваме, че ще го сторите, когато знаем, че заради корупционната практика на администрацията ви не сте усвоили пари дори по международни здравни програми, оставяйки народа си да страда и да мре.
- Прав е бил поетът - заключи Трифон Славов, - когато е казал: "И клаха народа си тъй, както турчин не го е клал."
- Ти на чия страна си? - сопна се Милена Рилска.
- Мисля, че твърде се отклонихме от преговорите - взе думата председателят на комисията.
- Нека преминем тогава към друг въпрос - рече главният преговарящ. - За да оцелее една държава, камо ли да се развива, тя трябва да има силна икономика. Какви са вашите постижения и приоритети в тази насока?
- Тъй като страната ни е малка и бедна на природни ресурси, залагаме не толкова на промишленост, колкото най-вече на търговия и туризъм плюс екологично селско стопанство. Освен това разположението ни е геостратегическо по основна артерия между Изтока и Запада.
- Как тогава ще обясните, че товаропотоците през Балканите в последните десетилетия се пренасочиха през Македония и Румъния, вместо да минат напряко през България?
- Смятам, че е въпрос на нелоялни политически договорености на съседите ни - отвърна Симеон.
- А не допускате ли, че предимството им се дължи на изградените магистрали и терминали, докато вашите недостатъци продължават да са рекетьорството и престъпността по пътищата? - Преговарящият явно не очакваше отговор на този въпрос и продължи: - Защо изгубихте пазарите си на вино и друга селскостопанска продукция в чужбина?
- След промените в Източна Европа в края на двадесети век...
- Не говорим за политика, а за икономика. На какво се дължи неконкурентоспособността на българските стоки? На лошо качество, на неспазване на норми и технологии, на недостатъчна хигиена?
- Може би има по зрънце нещо вярно във всеки от споменатите проблеми...
- Защо отблъснахте туристите? - контрира БГ 13.
- Поради възникнали недоразумения между местните туроператори и институциите в страната - поде Бойков.
- Или поради факта, че загубихте привлекателност, като унищожихте прородата си край морето, и в планините?
- Правителството няма толкова силен контрол в една страна със свободна пазарна икономика.
- И така допуска безнаказано да се произвежда брак и боклук, което изглежда въпросната икономика единствено може. Или и това е наследство от стари времена?
- Господин председател - обади се Рилска, - допустимо ли е при преговори с Галактическата общност постоянно да бъдем обвинявани по такъв злепоставящ начин?
- Нима приемате обективното обсъждане на деянията или бездействието на управниците и народа ви за укор? - отвърна БГ 1.
- Имаме определени постижения в областта на науката и изкуствата - опита да смени темата на разговора Старопланински.
"И особено в кул-туризма", помисли си Славов.
- Ако броите изявите на сънародниците си по света - допълни преговарящият. - В тази връзка имам въпрос: Как смятате да се справите в международен план с бариерите, наложени от вашия рядко използван език и най-вече от кирилицата като различна азбука от преобладаващата вече не само в световен, но и в галактически мащаб?
- Мисля, че можем само да се гордеем, че след гръцкия и латинския превод на Библията се нарежда този на кирилица.
- А на арменски не беше ли преди него? - попита невинно БГ 13.
- Е, с едно място по-напред или по-назад, във всички случаи сме сред първенците - усмихна се Симеон.
- Тогава на какво се дължи фактът, че по вашите улици и медии вече преобладават надписи на латиница, които остават неразбираеми за голяма част от полуграмотното ви население?
- Модни уклони - побърза да отвърне Мирослав Костов. - Да не забравяме, че българският език е успял да се запази дори през петстотин години на робство.
- Съществува и друг исторически поглед по въпроса - усмихна се на свой ред преговарящият. - Че българите са били толкова тъпи и упорити, че за пет века не са възприели нищо прогресивно от заобикалящия ги свят и накрая поробителите им са ги зарязали като непоправими.
- А ние мислехме, че сме ги прогонили, като сме въстанали - отбеляза на свой ред Стефанов.
- Възможно е наистина да сте ги изплашили - съгласи се представителят на ГО. - Особено след като са видели как в сюблимни моменти бащи предават синовете си и синове предават отците си.
Опознаването на държавата кандидат продължи в този дух през по-голямата част от първата сесия на преговорите.
- Не на последно място стои въпросът и с гарантирането на процеса на интеграция в Галактическата общност - каза БГ 13. - Какво ще стане, ако след избори се смени политическата воля на страната за изпълнение на поетите ангажименти?
- Няма значение кой ще е на власт - отвърна Симеон. - Всички са убедени, че ще трябва да работим за присъединяването ни.
На Трифон му идваше да вметне друг литературен цитат: "И едните, и другите все са маскари." Обаче се въздържа.
- Няколко пъти споменавате за убеждения, за "трябва", за работа, която е нужно да се свърши, но всичко това се казва винаги в бъдеще време. Кога ще започнете с истински дела?
- На практика веднага след подписване на договора - обеща Старопланински.
- Това не отговаря дори на първоначалните изисквания, които вярваме, че внимателно и задълбочено сте прочели, преди да дойдете тук.
Шлемовете служеха не само за прикритие. Явно чрез тях членовете на комисията можеха да обсъждат помежду си въпроси, които да не стават достояние на гостите.
- На настоящия етап преговорите се замразяват поради факта, че България още не е готова за пълноправно членство в Галактическата общност - обяви председателят. - Ще чакаме да наваксате в много отношения и когато му дойде времето, да продължим отново с разглеждане на вашата кандидатура.
С това първото заседание приключи, а с него сякаш и целите преговори.
- Изглеждате доста вкиснати - отбеляза БГ 13. - Питам се само дали това се дължи на представянето ви днес, или просто е национална черта.
- За какво намеквате? - сопна се Трифон Славов.
- Ами нация, която си пада по неща като кисело мляко, кисело зеле, кисели краставички и прочее кисели туршии и гозби, очевидно трябва да има закърмени предпоставки да е вкисната.
Българите побързаха да си тръгнат без повече коментари.

На излизане Симеон се почеса замислено по темето и въздъхна:
- Не разбирам откъде този съветник знае толкова много за България.
- Може би е нашенец - предположи Софомил Стефанов. - Чух, че имало български представител в администрацията на Галактическата общност.
- Един приятел разправяше - поде Мирослав Костов. - че като забележел в чужбина българин, веднага минавал на отсрещния тротоар. Най-големи пакости можел да ти стори не местен гражданин или институция, а някой друг пришълец от милата татковина.
- Как ще ни приемат, когато нашето собствено мнение за родината ни е толкова хубаво! - възкликна Милена Рилска.
- Сами сме си виновни - заключи Борис Бойков. - Но никой у нас няма да го признае - нито народът, нито историците, камо ли политиците.
- Както се казва в един стар виц за Ада - обади се Трифон Славов, - около българския казан няма дяволи, защото не е нужно да пазят. Просто няма да бъде пуснат да избяга, защото другите ще го издърпат надолу.
- Да, за българите няма по-страшно от собствените им събратя - съгласи се Старопланински.
След което членовете на делегацията се разбягаха поединично в различни посоки, за да успеят да изхарчат преди обратния полет командировъчните, които май щяха да са им за последно.
Защото през това време и последните отчаяни българи търсеха останали свободни места по космодрумите да заминат на гурбет на някоя по-гостоприемна планета от родината им.