Алберт Айнщайн

"Истинската преценка на човека се
състои в това, до каква степен и в
какъв смисъл той може да се осво-
боди от своето "Аз"."

В течение на много години са считали Исак Нютон за човек на всички науки. Такава е и оценката и на руски хуморист:
"Природата и нейните закони били покрити с тъма.
Бог каза "Да бъде Нютон" и всичко се прояснило"
Но след появяването на теорията на относителността и отричането на изходните идеи в Нютоновата механика се направило предложение за следното двустишие:
"Но незадълго. Дяволът казал "Да бъде Айнщайн".
И всичко отново се обвило с тъма".
Алберт Айнщайн - великият физик теоретик, с името на когото е тясно свързано възникването на съвременната механика и модерна физика в началото на ХХ век е роден в град Улм (Германия) през 1879 година. Детството си прекарал в Мюнхен, Италия и Швейцария. Завършил физико-математическия факултет в Цюрихската политехника. Когато навършил 15 години, родителите му се преселили в Италия. В Мюнхен Айнщайн го преследвали неудачи - фабриката не му принасяла доходи и бил застрашен от разоряване.
През 1894 година Герман и Якоб основали електротехническата фабрика в Милано. Алберт остава в Мюнхен. Там трябвало да завърши гимназия. Но това не му се отдало. Алберт надминал своите съученици по математика и физика, но по-нататъшното му оставане в гимназията било тежко. Непоносими станали заучаването на латински и гръцки ези, и другите безполезни знания по останалите предмети.
Италия очаровала Айнщайн. Античните храмове, музеите и картинните галерии. Хората - весели, приветливи, с непринудени маниери - пълен контраст с живота му в Германия. След завършването на пътешествието си в Генуа у него се появило желанието за духовна свобода.
Сега вече Айнщайн трябвало да се погрижи за своята съдба. Работите на баща му не вървели добре и той го предупредил да побърза при избора на професия. Склонностите на Айнщайн вече били определени - привличала го математиката и теоретичната физика. Чияо му и баща му настоявали да постъпи в инжинерното поприще, но това било трудно без гимназиален атестат. Тогава било решено Айнщайн да постъпи в техническо учебно заведение.
След това последователно работи в патентното бюро в Цюрих и Берн, и като професор в Прага, Цюрих и Берлин.
През 1933 година след идването на Хитлер на власт в Германия той емигрирал в Америка, където живял и работил в град Принстън до края на живота си - 1955 год. Освен за създаването на относителната теория Айнщайн има големи заслуги и за развитието на статистическата и квантовата физика.
През 1905 година създава теорията на Брауновото движение и въвежда потятието фотон, развива квантовата теория на специфичните топлини на кристалите. В 1917 година създава теорията на принуденото излъчване на квантовите системи, лежащи в основата на лазерите и мазерите. След създаването на теорията на относителността, въвежда представата за квантовата структура на лъчението, с която обяснява фотоефекта. Както е известно Алберт Айнщайн е награден с Нобелова награда през 1921 год. не за теорията на относителността, а за работата му над фотоефекта.
Трудовете му по специалната теория на относителността и квантовата теория на светлината са в основата на съвременната ядрена физика. Специалната теория на относителността оказва революционно влияние върху развитието на физиката. След Втората световна война Айнщайн се обявява против създаването на ядрено въоръжение.
В чест на великия физик на негово име е наречен и изкуствено получения радиоактивен елемент от групата на актинидите - айнщайний.
В.И.Ленин нарича Айнщайн "велик преобразовател на природата".
През 1905 година Айнщайн формулира теорията на Брауновото движение, т.е. за движението на разпръснати в течност неголеми тела под влиянието на тласъци на молекулите. Пак през 1905 година достига до идеята за частиците на светлината - фотони.
През 30-те и 40-те години Айнщайн се опитвал да създаде единна теория на полето, разкриваща природата не само на гравитационните, но и на други полета.
По философските си възгледи Айнщайн стига близо до Спиноза в решителното отричане съществуването на бога, отричането на каквато и да е нематериална субстанция. Айнщайн се обявява против квантовия апроприоризъм на Поанкаре и други за условността на научната истина.
И все пак неизвестно защо великите личности винаги остават в съзнанието на хората с нещо просто, разбираемо, смешно. Такъв остава и Айнщайн и срещата му с още една истински даровита и гениална личност на ХХ век - Томас Едисон.
Съществува още един случай който би могъл да подскаже за практичния ум на един истински гений.
Айнщайн бил на гости на свои познати. Завалял дъжд. Когато си тръгнал те започнали да му предлагат да вземе шапка.
"Защо?" - попитал учудено Айнщайн: = "Аз знаех, че ще има дъжд и точно поради това не си сложих шапка. Нали тя съхне по-дълго от моите коси, та това е очебийно".
Не трябва да се бъркат трудовете на Ръдърфорд по ядрена физика с теорията на пространството и времето, която Айнщайн създава. Ръдърфорд нито веднъж в живота си не е споменал нищо за Айнщайн. Веднъж попитали Ръдърфорд (1923 година - когато Айнщайн е в зенита си) какво мисли той за теорията на относителността. "А, щуротия, за нашата ранота това не е нужно".
Неговият биограф и почитател - професор Ив разказва, че когато немският физик Вин казал на Ръдърфорд, че нито един англо-саксонец не разбира теорията на относителността той отговорил: "Естествено, ние имаме твърде много здрав смисъл".
Айнщайн нокаутира пространството, и времето по същия начин нокаутира обществото.
Физиците приветствуват откритата от Айнщайн кривина на пространството с взрив от аплодисменти, каквито по онова време можело да се чуят само на бейзболен мач.
Но за тях откровението идва твърде късно, а откровението се заключава в слендото:
"Признай кривината на пространството - писал Едисон - и тайнствената сила веднага ще изчезне. Айнщайн изгони този демон".
А като доказателство, че и смаият Айнщайн е обичал хумора може да послужат няколко реда от писмото му до Чарли Чаплин и достойният отговор от еди комик на нямото кино до един физик.
"Вашият филм "Златната треска" е разбираем за всички в света и Вие непременно ще станете велик човек". А.А.
"Аз се възхищавам от Вас още повече. Вашата теория на относителността никой в света не в разбира, но Вие пак станахте велик човек". Ч.Ч.
За Айнщайн може да се говори наистина много. Той остава велик физик и истински човек. Човекът, който отрича атомната бомба, физикът направил истинска революция в своята наука. Всичко това е направил един гений, един мислител, който остава един от най-смелите и велики физици на всички времена и заедно с това най-хуманният човек на своето поколение.

-адаптирано от руски език-