Сократ - Диалектиката

Ако съществува област, в която Сократ е работил най-много и на която в най-голяма степен дължи славата си на философ, безспорно това е диалектиката. В тази страна на античната философия той е действително оригинален мислител. С неговите усилия е свързано завинаги едно ново разбиране на диалектиката, което получава широко разпространение в историята на философската мисъл. За Сократ диалектиката е “венецът” на всички клонове на знанието.

Диалектиката на античния мислител обобщава онези логически прийоми и похвати, които се прилагат в науката и осмислянето на житейската практика. Древният философ издига тези прийоми и похвати в степен на своеобразно изкуство и същевременно теоретическо и логическо средство за изучаването и обогатяването на духовния мир на индивида. Диалектиката на Сократ е начин на разсъждения – неподправен и откровен, както неподправен и откровен е и самият философ. Характерно е, че античният мъдрец не се налага като недостижим жрец, който от своя философски трон предлага абсолютните истини за добродетелта или изобщо своите мнения за живота.

Диалектиката във философията на Сократ е теория на беседата, изкуство за разговаряне, за разискване на един или друг етичен проблем, осъществено чрез въпроси и отговори. Диалектик е този мислител, който притежава способността да задава въпроси и да отговаря на въпроси. Сам Сократ бил недостижим в това изкуство. Неговият маниер да задава и отговаря на въпроси остава в историята на философската мисъл като образец на диалектическата дейност, насочена към обосноваването на същността на нравствения идеал. Целта на диалектиката е достигането до истината, при което субективните мнения на разговарящите страни стават на заден план или изобщо се изоставят като неправилни положения, ако това е необходимо.

Диалектиката на Сократ е теоретическо и логическо средство за истината. Чрез нейните похвати човек проверява достоверността на своите знания, изостря своята критичност и самокритичност, постепенно коригира, запълва и обогатява познанията си. Тя търси единодушието не на езика, а на мисълта.

Формата на диалектиката на Сократ е беседата. Изходно положение на беседата са схващанията на събеседниците, а нейната основа – разсъжденията им. Проследяването на линията на тези разсъждения е следване на пътя, който води към едно общо определение. Сократ е прям като никой друг мислител. Той пристъпва с добронамереност към въпросите и отговорите на събеседниците си. Той няма друга цел освен истината – единственото, против което човек не може да възрази.

Две живителни струи пулсират в “корпуса” на Сократовия диалог: едната прелива от хумор и шега; другата равномерно напира към определената цел. Обхванат от остроумните плетеници на философа, събеседникът не забелязва как стига до истината, без да се свени от своето невежество.

Беседата на Сократовата диалектика притежава творческо-критически характер. В нея не се предлагат готови решения, а се проверява истинността на възгледите. Древният мъдрец няма цел да поучава, да демонстрира, а да обосновава и възбужда, когато е необходимо, интелектуалния пламък на индивида, да го стимулира и насърчава към достигането на знания, да развива в него способността към познание. В своя диалог мъдрецът говори чрез другите.
Диалектиката на античния мислител включва няколко основни прийоми, които очертават начина, по който се осъществява и протича беседата и се достига до определени конкретни нейни резултати. Това са иронията, майевтиката, индукцията и определението.



ИРОНИЯ
Изходната точка на диалектическия метод на Сократ – това са мненията на събеседниците върху определени, понякога спонтанно взети нравствени качества. Като че ли философът се отнася с безразличие към онези първоначални заключения в беседата, които евентуално биха могли да се направят или пък се правят. Съзнавайки своето превъзходство, той не желае да ангажира другите със собственото си мнение. Сократ се съгласява най-напред с мненията на събеседниците си. Неговото поведение не издава с нищо наличието на определено отправно схващане. Сам древният философ се представя като човек, който не познава третирания проблем. При това той е до такава степен непринуден, че въпросите му на пръв поглед изглеждат въпроси на човек, който тепърва трябва да се учи и да достига до определени конкретни резултати. Зад тази невинна и привидна неосведоменост и непретенциозност се крие методичното достигане на една цел – да се провери истинността и логическата правомерност на схващанията, изразени в началото на беседата. В диалектиката на древния мислител това се осъществява чрез тяхното отнасяне към дадени конкретни постъпки и действия на хората. Чрез това се откриват противоречия в разсъжденията на събеседниците -противоречия, които свидетелствуват за неправилни възгледи и мнения, за погрешна философска позиция. А това е доказателство за наличието на незнание, на неоснователни доводи. Неизбежен резултат от това малко или почти неочаквано за самите събеседници състояние е т. нар. ирония.

В диалектическия метод на Сократ иронията е многоаспектно “явление”. Нейното определение съвсем не се покрива с широко разпространените му тълкувания. В чисто психологически план иронията изразява способността на мъдреца да властвува над съзнанието и поведението на другите. Неговото превъзходство се изразява в това, че без да се стреми към показност, без да изразява и демонстрира стремеж за утвърждаване на собствените си намерения като мотиви за достигането на абсолютни определения, той принуждава събеседниците си да се откажат от първоначалното предложените схващания.

Събеседникът има убеждението, че се подчинява не на някаква чужда власт, а на правдата, която е и негова собствена цел. Но иронията е и великодушието на мъдреца, който може да проявява разбиране към невежеството и преди всичко към безпочвеното самочувствие на духа. И в двата случая иронията представлява онзи трагизъм, който е толкова по-дълбок, колкото по-значителен е “градусът” на празното самочувствие на събеседника. Защото да се заеме човек с разглеждането на един сложен философски проблем – това означава да поеме немалък риск. Древните гърци са имали навика да казват: човек, който се заеме да стриже лъв, рискува да загуби себе си. Който неоснователно държи на своето самочувствие, рискува да загуби от достойнството си.

Иронията е форма на поведение, регистрирана в определен момент на беседата. Тя разклаща високомерието и претенциозните амбиции на хората, които не са вкусили от истинския плод на знанието. В диалектическия метод на античния философ иронията не е подигравката, с която така се е сраснал ограниченият човешки дух. Тя е един благовиден смях, предназначен не да уязви човека, а да го ориентира по-правилно в живота на науката. С иронията философът съвсем няма намерението, надсмивайки се над безпомощността на другите, да създава около своето име ореол на голям мислител. Иронията му е необходима не за да изпитва удовлетворение от разкриването на недостатъците на другите и чрез това самодоволно да прикрива своите, а за да се насочи правилно човек към добродетелта, трябва да се освободи от булото на фалша, от всички свои предубеждения. Сократ разбира, че високомерното присмиване над събеседниците унищожава вродения инстинкт към знание, минира пътя, който води към истината.

Иронията разкрива истинската стойност на знанието или може би по-точно на незнанието, което може да се “прикрива” под мантията на знанието. Тя има и това значение, че “разклаща” непоклатимостта на определени мнения, получили по различни пътища гражданственост в обществото. Самият Сократ не изразява първоначално убежденията си като непоклатими теоретични положения. Започвайки беседата, той избягва даже да прави едни или други твърдения, а използва въпросите и отговорите на събеседниците, подлага на проверка установените и широко разпространени мнения. В хода на беседата се проверява тяхната истинност, отхвърлят се неоснователните твърдения и беседата се ориентира към изследването на основанията на нещата, по-точно на нравствените качества.

В диалектиката на древния мъдрец обаче иронията не завършва беседата. Тя няма характера на отрицание, което не признава нищо положително в беседата и възможностите на събеседниците. Напротив, именно отричането на едно погрешно мнение е условие за намиране на правилното схващане.



МАЙЕВТИКА
Древните я схващат като логическо средство, с което се “ражда” истината. Благодарение на нея е възможно продължаването на беседата. Чрез нея събеседникът се избавя временно от неудобното положение, получено при иронията. Признал преди това своето незнание и безпомощност, той отново продължава беседата. Съзнавайки сложността на разглеждания проблем, събеседникът заема по-реалистична позиция и поведение – по-адекватно за научното изследване. Пред него проблемът изпъква в друга светлина, осъзнава се необходимостта от нови доводи и по-пълно и последователно разглеждане.

Майевкиката е неделимо свързана с иронията. По думите на един изследовател диалогът в диалектиката на древния мислител протича подобно на драма с две действия – едното оборва събеседника, второто – предлага ново определение.

Преходът между иронията и майевтиката се осъществява посредством отбелязването на някаква нова теза или схващане, задаването на въпроси, отговорите на които трябва да третират същия проблем или близък на него въпрос. Но така, че новоизразеното мнение и поставеният въпрос служат като стимулатор за продължаването на беседата.

Майевтиката притежава и тази функция, че често замества необходимия отговор, който Сократ, водещ беседата, трябва да даде. Защото той явно не може да отхвърли тази необходимост. Събеседникът не е само страна в беседата, която има задължението единствено да отговаря на зададените въпроси. Подобно задължение “лежи” и върху водещия беседата.

Сократ съзнава това задължение и тази отговорност. Обаче той не бърза да предложи определението си, предпочитайки да “изпита” или провери всички възможни случаи да получи отговори от събеседниците. С това той продължава беседата и я насища със съдържание, с факти, въз основа на които би могло по-успешно да се стигне до точното и вярното разрешение на съответния проблем. Той изчаква и едва след като се изчерпят възгледите да открие отговора или решението на въпроса, той ангажира себе си с определено схващане.

Майевтиката е такава страна на диалога, при която или чрез която човек отново се “връща” към изследването, по-скоро към разискването на съответния въпрос. Ако в иронията се отричат достигнатите резултати, то посредством майевтиката беседата продължава. Нещо повече, майевтиката я обогатява, разширява базата на обобщенията и заключенията. И в това в края на краищата се състои голямото достойнство на майевтиката.



ИНДУКЦИЯ
Аристотел подчертава две важни открития на Сократ: индукция и общите понятия. Докато първото се явява определено доказателство и умозаключение, то второто е крайният резултат на научното изследване.

В диалектическия метод на Сократ индукцията е такъв елемент или страна, при която се предлага или изгражда основата на общите определения. При индукцията “пътьом” човек стига до едни или други конкретни резултати. Тя изразява съдържателната страна на движението на мисълта към общото заключение.

Сама по себе си индукцията в Сократовата диалектика притежава логическа структура, представена от няколко елемента.

Наблюдението, схванато в най-широкия смисъл на думата, предоставя конкретен материал от примери. Всъщност това са отделни случаи, илюстриращи едни или други явления на нравствеността.

Сравнението е логическо средство за противопоставяне на отделни случаи с оглед да бъдат отбелязани съответните различия и сходства. При него отделният факт се взема не сам по себе си, а се отнася към други факти, което спомага за разкриването на съответните му характеристики.

Аналогията се базира на първите две страни или елементите на индукцията – наблюдението и сравнението. На аналогията се отдава голямо значение, понеже тя помага за отбелязването на сходни свойства или отношения и с това се стига непосредствено до съответния извод.



ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Този елемент от диалектическия модел на Сократ е крайният момент и обективен резултат от прилагането на първите три. Въз основа на анализа, осъществен в сравнението и аналогията, се стига до определено заключение, отнасящо се до общото на дадени нравствени качества – добро, справедливост, умереност и др. Определението отбелязва общото в отделните анализирани случаи, фиксира сходното между тях, дефинира го, т.е. изразява го абстрактно-логически. То е дефиниране на общото в сферата на нравствената област.

В диалектиката на Сократ се съдържа конкретният анализ на отделни страни на логиката, така както те се формирали и наложили като “теоретичен инструмент” на научното изследване. В нея се набелязва и конфликтът между формалнологическото и диалектическото мислене – конфликт, който ще налага все повече и повече необходимост от последователно и конкретно-историческо теоретично изследване на проблемите на битието, движението и познанието. Цялостното и конкретно усвояване на диалектиката на Сократ ще доведе редица мислители до по-пълния теоретичен анализ на кардиналните проблеми на философията. Така диалектиката е не само резултат от развитието на научното познание; тя е и негово мощно теоретико-логическо средство.

Изложение на стоте болести и стоте лекарства

Лао Дзюн казваше:
Ако желаеш да се спасиш от катастрофа или да разрешиш даден проблем, то най-добре е от рано да предотврати тяхната поява в своя живот. Тогава няма да има трудности. За да излекуваш недъг или да се избавиш от болест е най-добре да се подготвиш за отрано за тях. Тогава ще има изход щастлив. Днес хората не обръщат внимание на това и не се стараят да предотвратяват болестите. Те насочват силите си за това, как да се излекуват. Не се предпазват от рано, а се опитват да се лекуват с помощта на лекарства. Ето защо има владетели, които не са способни да опазят жертвения олтар на държавната власт. Има и такива същества, които не са способни да се запазят непокътнати през дългия си живот. По такъв начин мъдрия човек постига щастие, когато още няма и знак за това. Той се спасява от бедата, преди тя да се е появила. Та нали катастрофата се ражда от дреболия, а болестта от най-незначителни отклонения. Хората смятат, че малкото добро не носи полза, затова не желаят да правят добро. Струва им се, че малкото зло не вреди и затова не се поправят. Ако не натрупваме доброто малко по малко, няма да получим великата Сила. Ако не се въздържаме от малкото зло, ще извършим голямо престъпление. Ето защо, ще изберем най-важното, за да покажем как то се ражда.

И така, ето стоте болести:
1. Не познавайки постоянството - ту се радваш, ту се гневиш - това е болест.
2. Забравяйки за дълга, да се стремиш към изгода - това е болест.
3. Да обичаш чувствените наслаждения, унищожавайки силата - това е болест.
4. Да обичаш, привързвайки се с цялото си сърце - това е болест.
5. От ненавист да желаеш нечия смърт - това е болест.
6. Да не забелязваш, че заради разпуснатост и алчност правиш грешки - това е болест.
7. Да ругаеш хората, хвалейки себе си - това е болест.
8. Да се променяш непрекъснато, отнасяйки се снизходително към себе си - това е болест.
9. Да бъдеш прекалено разговорчив, обичайки да бъбриш - това е болест.
10. Да се радваш, преследвайки сгрешилия - това е болест.
11. Гордеейки се със знания, да презираш другите - това е болест.
12. Използвайки властта си, да вършиш произвол - това е болест.
13. Да смяташ хората за грешни, а себе си - за прав - това е болест.
14. Да обиждаш, обръщайки се небрежно към слабите и беззащитните - - това е болест.
15. Да побеждаваш хората, прилагайки сила - това е болест.
16. Да лентяйстваш, усещайки своята власт и сила - това е болест.
17. Да говориш, стремейки се да побеждаваш хората - това е болест.
18. Да вземеш назаем, забравяйки да върнеш - това е болест.
19. Да смяташ хората за неправедни, мислейки за своята праведност - това е болест.
20. С прямотата си да вредиш на хората - това е болест.
21. Да не обичаш хората, а само себе си - това е болест.
22. Да се гордееш със себе си и в добро разположение и при гняв - това е болест.
23. Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър - това е болест.
24. Да се изтъкваш, вършейки достойна постъпка - това е болест.
25. Да намираш недостатъци на известните хора - това е болест.
26. Да се оплакваш от това, че трябва да се трудиш - това е болест.
27. Да приемаш илюзиите за реалност - това е болест.
28. Да се радваш на чуждите грешки - това е болест.
29. Да се гордееш пред хората със своето богатство - това е болест.
30. Да бъдеш аристократ и да презираш хората - това е болест.
31. Да бъдеш беден и да завиждаш на богатите - това е болест.
32. Да си плебей и да говориш лошо за аристократите - това е болест.
33. Да клеветиш хората, стремейки се към благоразположение - това е болест.
34. Да се изтъкваш, чрез своята Дъ (нравственост) - това е болест.
35. Да постигнеш успех, нанасяйки някому поражение - това е болест.
36. Да нарушаваш справедливостта - това е болест.
37. От любов към себе си, да не виждаш смисъла - това е болест.
38. Да запазиш своята безопасност за сметка на другите - това е болест.
39. Да си ревнив - това е болест.
40. Заради избухливост да влизаш в противоречие с околните - това е болест.
41. Много да ненавиждаш и малко да обичаш - това е болест.
42. Да обсъждаш постоянно, кое е истина и кое лъжа - това е болест.
43. Да прехвърляш отговорността на другите - това е болест.
44. Да отхвърляш същността, привързвайки се към външното - това е болест.
45. Да обсъждаш достойнствата и недостатъците на другите - това е болест.
46. Да вярваш на себе си, считайки другите за лъжци - това е болест.
47. Да помагаш на хората, надявайки се награда - това е болест.
48. Да осъждаш човек за това, че не те е облагодетелствал - това е болест.
49. Да се разделиш с човек, разкайвайки се за това - това е болест.
50. Да обичаш да те увещават, когато си сърдит - това е болест.
51. Да ругаеш и обиждаш всякакви живи твари - това е болест.
52. С магьоснически методи да нанесеш някому вреда - това е болест.
53. Да обиждаш и порицаваш талантливите - това е болест.
54. Да мразиш хората за това, че те превъзхождат - това е болест.
55. Да се пристрастиш към различни упойващи билки - това е болест.
56. Ако няма хармония в сърцето - това е болест.
57. Да си спомняш за старите обиди - това е болест.
58. Да вдигаш много шум за някакви твои способности - това е болест.
59. Да не възприемаш увещания и критики - това е болест.
60. Използвайки официални жалби, да победиш някого - това е болест.
61. Да спориш с глупака - това е болест.
62. Да постъпваш лекомислено в трудна ситуация - това е болест.
63. Да подстрекаваш към беззаконие - това е болест.
64. Да обичаш да се смяташ за прав - това е болест.
65. Много да се съмняваш и малко да вярваш - това е болест.
66. Да се надсмиваш над лудите и болните - това е болест.
67. Да седиш мързеливо и да не съблюдаваш ритуалите - това е болест.
68. Грозни думи и зли слова - това е болест.
69. Небрежно и с презрение да се отнасяш към възрастните и децата - това е болест.
70. Злобно отношение и некрасиво поведение - това е болест.
71. Да си непостоянен - това е болест.
72. Привързаност към веселието и шегите - това е болест.
73. Да обичаш да разграничаваш хората - това е болест.
74. Хитрост и ласкателство - това е болест.
75. Да желаеш да получиш нещо чрез измама - това е болест.
76. Да лъжеш и да нарушаваш своите обещания - това е болест.
77. Да буйстваш и безчинстваш, когато си пиян - това е болест.
78. Да ругаеш и сквернословиш по адрес на вятъра и дъжда - това е болест.
79. Да желаеш да убиеш заради лоши думи - това е болест.
80. Да подтикваш към прекъсване на бременността - това е болест.
81. Да се бъркаш в чужди дела - това е болест.
82. Да надничаш и послушваш скришом - това е болест.
83. Да вземеш назаем и да се скриеш от заемодателя - това е болест.
84. Да не се вслушаш в противоположното мнение - това е болест.
85. Да харесваш резкия отказ - това е болест.
86. Настойчиво да преследваш жените - това е болест.
87. Заради стари заблуди да въвеждаш в заблуда и друг - това е болест.
88. Да разваляш птичите гнезда и да чупиш яйцата - това е болест.
89. Да убиваш зародиш и да режеш плът - това е болест.
90. Да причиняваш беди чрез огън и вода - това е болест.
91. Да се смееш над слепите, глухите и немите - това е болест.
92. Да подтикваш към встъпване в брак - това е болест.
93. Да учиш хората да правят провокации - това е болест.
94. Да учиш хората да вършат зло - това е болест.
95. Да променяш отношението си към попадналия в беда - това е болест.
96. Да желаеш нещастието, призовавайки бедата - това е болест.
97. Да харесаш нещо и да пожелаеш да го отнемеш - това е болест.
98. Насила да отнемеш вещите на хората - това е болест.
99. Да действаш с користни подбуди - това е болест.
100. Да нямаш собствено мнение - това е болест.
Лао Дзюн казваше:
Ако не забравяш за необходимостта да се избавиш от тези сто болести, тогава няма да те сполети беда. Всички недостатъци и болести ще те отминат сами. Винаги ще получаваш помощ и поддръжка в трудни моменти, а твоите деца и внуци никога няма да се лишат от помощта на Небето.

*** *** ***

Възхвала на стоте лекарства

Лао Цзюн казваше: От най-древни времена мъдреците са се стремили да вършат добро, дори и в най-незначителните дреболии. Не оставяли непоправена дори и най-малката грешка.
Ако постъпваш по такъв начин, може да се каже че ти приемаш лекарство.

Съществуват сто вида такива лекарства:
1. Да спазваш ритуала в движението и покоя - това е лекарство.
2. Податливост на тялото и доброта в сърцето - това е лекарство.
3. Широта на поведението и доброта в сърцето - това е лекарство.
4. Да спазваш мярка във всичко - това е лекарство.
5. Да откажеш изгодата, заради чувство за дълг - това е лекарство.
6. Да не взимаш повече, отколкото ти се полага - това е лекарство.
7. Да се стремиш към морална сила, отхвърляйки плътските съблазни - това е лекарство.
8. Да избавиш от желания сърцето си - това е лекарство.
9. Въпреки неприязънта да проявяваш любов - това е лекарство.
10. Да се стремиш към разумно използване на всичко - това е лекарство.
11. Да желаеш щастие за хората - това е лекарство.
12. Да спасяваш в беда и да помагаш в трудности - това е лекарство.
13. Да превъзпитаваш глупавите и наивните - това е лекарство.
14. Да призоваваш за промяна склонните към смут - това е лекарство.
15. Да предпазваш и увещаваш младите и незрелите - това е лекарство.
16. Да наставляваш и просвещаваш заблудените и грешните - това е лекарство.
17. Да помагаш на старите и немощните - това е лекарство.
18. Да използваш силата си за да помагаш на хората - това е лекарство.
19. Да съчувстваш на изоставените и да съжаляваш самотните - това е лекарство.
20. Да бъдеш милостив към бедните и да помагаш на просещите подаяние - това е лекарство.
21. Заемайки високо положение да служиш на плебеите - това е лекарство.
22. Да бъдеш скромен и отстъпчив в словата си - това е лекарство.
23. Към по-младшите по ранг да се отнасяш с почит и уважение - това е лекарство.
24. Да не изискваш връщане на стари дългове - това е лекарство.
25. Да бъдеш способен на истинско съчувствие - това е лекарство.
26. Да бъдеш правдив в словата си и да запазваш искреността и доверието си - това е лекарство.
27. Да се стремиш към прямота и да избягваш шикалкавенето - това е лекарство.
28. Да не спориш, кой е прав и кой виновен - това е лекарство.
29. Да не реагираш грубо, сблъсквайки се с агресия - това е лекарство.
30. Да не таиш злоба, претърпявайки обида - това е лекарство.
31. Да избягваш злото и да се стремиш към доброто - това е лекарство.
32. Да се откажеш от най-доброто и да вземеш най-лошото - това е лекарство.
33. Да се откажеш от най-голямото и да вземеш май-малкото - това е лекарство.
34. Да погледнеш критично на себе си при среща с мъдрец - това е лекарство.
35. Да не се изтъкваш, поставяйки се на показ - това е лекарство.
36. Да избираш за себе си най-трудното, отказвайки се от заслуги - това е лекарство.
37. Да не самоизтъкваш добродетелите си - това е лекарство.
38. Да не премълчаваш заслугите на другите - това е лекарство.
39. Да не се оплакваш от трудности - това е лекарство.
40. Да прикриеш тайното зло - това е лекарство.
41. Да бъдеш богат и да даваш на бедните - това е лекарство.
42. Да напредваш и да се възвисяваш, контролирайки себе си - това е лекарство.
43. Да си беден и да не досаждаш на другите - това е лекарство.
44. Да не преувеличаваш ролята си - това е лекарство.
45. да се отнасяш добре към чуждите успехи - това е лекарство.
46. Да не таиш корист - това е лекарство.
47. Да съзерцаваш себе си и при получаване и при загуба - това е лекарство.
48. Да твориш милосърдие с тайна добродетел - това е лекарство.
49. Да не ругаеш и да не обиждаш никое живо същество - това е лекарство.
50. Да не обсъждаш другите хора - това е лекарство.
51. Благите слова и добрите речи - това е лекарство.
52. Да обвиняваш себе си за своите беди и болести - това е лекарство.
53. Да не се отклоняваш от трудностите - това е лекарство.
54. Да не се надяваш на награда, правейки добро - това е лекарство.
55. Да не ругаеш домашните животни - това е лекарство.
56. Да пожелаваш на хората изпълнение на желанията им - това е лекарство.
57. Да успокояваш сърцето си стремейки се към манастир - това е лекарство.
58. Да успокояваш умът си и да постигаш спокойствие в сърцето си - това е лекарство.
59. Да не помниш старите злини - това е лекарство.
60. Да се избавиш от злото и да изправиш заблужденията си - това е лекарство.
61. Да се стремиш към промяна, вслушвайки се в съветите - това е лекарство.
62. Да не се намесваш в чужди дела - това е лекарство.
63. Да бъдеш сдържан при гняв и раздразнение - това е лекарство.
64. Да разсейваш мислите си - това е лекарство.
65. Да почиташ старците - това е лекарство.
66. Да се самонаблюдаваш критично, дори и зад затворена врата - това е лекарство.
67. Да възпитаваш в себе си синовна почтителност - това е лекарство.
68. Да изкореняваш злото и да поощряваш доброто - това е лекарство.
69. Да бъдеш доволен от съдбата, спазвайки душевна чистота и честност - това е лекарство.
70. Да съхраняваш верността си, помагайки на хората - това е лекарство.
71. Да помагаш по време на стихийни бедствия - това е лекарство.
72. Да се бориш с подозрителността си - това е лекарство.
73. Да бъдеш добър и приветлив към хората, бидейки в безметежност и покой - това е лекарство.
74. Да почиташ и уважаваш писанията на мъдреците - това е лекарство.
75. Да мислиш за божественото и да помниш Пътя - това е лекарство.
76. Да разпространяваш мъдрост - това е лекарство.
77. Да не обръщаш внимание на умората, вършейки важно дело - това е лекарство.
78. Да почиташ Небето и да уважаваш Земята - това е лекарство.
79. Да оказваш почит на трите светила - това е лекарство.
80. В отсъствие на стремежи да съхраняваш безметежността на покоя - това е лекарство.
81. Да бъдеш доброжелателен и сговорчив - това е лекарство.
82. Да не се стремиш да натрупаш богатство - това е лекарство.
83. Да не нарушаваш заповедите и забраните - това е лекарство.
84. Да притежаваш честност и безкористност - това е лекарство.
85. Да не задуваш за богатства - това е лекарство.
86. Да ти е празна каруцата, и да помогнеш на този, който е с багаж - това е лекарство.
87. Да критикуваш прямо, съхранявайки верността - това е лекарство.
88. Да се радваш на това, че друг човек притежава Сила - това е лекарство.
89. Да споделиш от своето с несретниците - това е лекарство.
90. Да пренеса тежестта на старика - това е лекарство.
91. Да се избавиш от емоциите - това е лекарство.
92. Да бъдеш добър в сърцето си - това е лекарство.
93. Да се стремиш да подбуждаш хората към доброта - това е лекарство.
94. Да бъдеш милосърден, имайки богатство - това е лекарство.
95. Ползвайки се от високото си положение, да правиш добри дела - това е лекарство.
96. Да се откажеш от привързаност - това е лекарство.
97. Да бъдеш отзивчив в мислите си - това е лекарство.
98. Да притежаваш вяра и доверчивост - това е лекарство.
99. Да бъдеш скромен и отстъпчив - това е лекарство.
100. Да се избавиш от съмненията си - това е лекарство.

Лао Цзюн казваше: Та, това са стоте лекарства. Нали болестта възниква у човека във връзка с грешките и греховете, които той извършва без да осъзнава и да вижда причините. Те са в питието, храната, вятъра, студа, топлината и диханието Ци, които са непосредствените възбудители на болестта. Във връзка с това, че човек нарушава правилата и противоречи на истината духът Шън достига до такова състояние, когато душата Хун изчезва, а душата По загива. Когато тях ги няма в телесната форма, плътта и мускулите стават така пусти, че семето и диханието не се задържат в тях. Ето защо външното въздействие на вятъра, студа и болестотворното дихание Ци са способни да поразят организма. Ето защо човекът на мъдростта, дори и да пребивава в уединение и отшелничество не се осмелява да върши неправда. Заемайки високо обществено положение той не се стреми към изгода. Задоволява се според потребностите на тялото си и се храни според нуждите на организма. Дори и да е богат и знатен човек, той контролира своите желания, а бидейки беден и отхвърлен не се осмелява да нарушава заповедите.
Ето защо нищо външно не му нанася вреда и нищо вътрешно не му причинява болести.
Нима може да се отнасяме несериозно към това?

Емануел Икономов - Приемен изпит

Най-накрая дойде ред и на българската делегация. Чакането бе станало вече нетърпимо, но знаеха, че няма кого другиго да корят, освен правителството си. По стара традиция то бе подало последно документите за кандидатстване, и то малко след изтичане на срока. Все пак бяха щастливи, че ще разгледат молбата им за членство в Галактическата общност, което се дължеше не толкова на късмет, а на ходатайство и много подкупи.
Тъкмо пратениците се канеха да влязат на преговорите, когато предводителят им Симеон Старопланински ги възпря:
- Чакайте! Не липсва ли някой?
Всички се огледаха един друг и вдигнаха рамене.
- Трябваше да сме тринайсет, а тук виждам само дузина - рече загрижен Симеон - Кой... кой... Ганьо Баев! Няма го! Някой знае ли къде е?
Богомил Кръстев обходи с поглед колегите си, после се обърна към Старопланински:
- Ако не се лъжа, може би е с новоизбраната Мис Прабългарка на яхтата на министъра на кул-туризма. Поне се хвалеше, че ще ходи преди няколко дена.
- Което означава да не го чакаме по-рано от две седмици - заключи Милена Рилска, навярно съдейки по собствен опит.
- Не беше ли предупреден, че днес са преговорите? - попита Симеон.
- Разбира се, че знаеше - отвърна секретарят на делегацията Борис Бойков. - Лично му го съобщих още преди месец. Само че той тогава не се канеше да идва, защото смяташе, че нямаме шанс да ни приемат.
- Ако продължаваме да го обсъждаме, комисията ще си тръгне, без да ни дочака - заяви Камен Мелнишки.
- Как тогава изобщо кандидатстваме, като сами не си вярваме? - недоумяваше Старопланински. - Да влизаме, пък каквото сабя покаже!

Комисията по приема, която водеше преговорите, бе в пълния си състав, така че веднага се забеляза липсата на член от делегацията, когато българите се настаниха от другата страна на елипсовидната маса. Представителите на Галактическата общност носеха еднакви сребристи костюми, а главите им бяха скрити в шлемове с огледални стъкла на визьора. Това бе предпазна мярка, за да не попадне посля някой от тях на прицел от недоволните кандидати. Макар да се носеха слухове, че така се предотвратявала също възможността за подкупване на комисиите.
Маскираният срещу Симеон Старопланински взе думата:
- Галактическата общност изразява своята благожелателност към всички кандидати, като започва преговорите с вас въпреки многобройните ви пропуски. Отсега нататък обаче всяко ново неизпълнение на ангажименти от ваша страна - и той кимна към празния стол - ще е достатъчно основание за тяхното незабавно прекратяване.
- Разбираме отговорността - отвърна от името на делегацията Симеон.
- Не става въпрос само за разбиране, а за спазване на нормите и условията - натърти друг безличен заседател вляво от първия.
- Това е колегата БГ 13, който ще води сесиите с вас - обяви председателят на комисията.
Едва сега Старопланински обърна внимание на ситните надписи върху челата на шлемовете. Явно по тях щяха да разпознават представителите на ГО. Фактът, че главният преговарящ бе номер тринайсет, събуди у него древно суеверие. Заговорилият първи маскиран носеше етикет БГ 1.
- Първата ни среща ще е по-скоро опознавателна - поде БГ 13. - Пристъпвам направо към въпросите. Желаете ли членство в Галактическата общност?
- Да - отговори решително Борис Бойков, докато Симеон изглеждаше унесен в размисъл. Пък и той бе седнал вдясно от предводителя на делегацията, което го поставяше лице срещу маска с главния преговарящ.
- Готови ли сте да станете пълноправен член?
- Да - отвърна отново Борис.
- И на какво се основава тази преценка? - засече го БГ 13.
- На факта, че България ни е делегирала тук да водим тези преговори - не се смути Бойков.
- Същевременно сме напълно наясно - намесе се дипломатично Старопланински, - че решаващо в случая ще е становището на експертите на Галактическата общност. Но ние сме готови да работим за постигане на пълна хармонизация с поставените изисквания.
- Независимо от цената? - попита председателят на комисията.
- Стига тя да е във възможностите ни - заяви уклончиво Симеон.
- В тази връзка се налага да попитаме следното - пое отново главният преговарящ. - Както знаете, на членовете на ГО се предоставят планети за заселване. Да допуснем, че бъдете приети и такава се отпусне и на вас. Като за последни присъединили се тя може да е доста отдалечена. Ще имате ли достатъчно средства да пътувате до нея?
- Щом трябва, ще намерим - твърдо заяви Борис.
- Дори планетата да е относително малка, как ще я заселите с вашия отрицателен прираст?
- Ще стимулираме хората с придобивки в новия свят.
- Нещо, което не ви се удаваше през последния век в родината.
- Не бих казал, че това е точно така... - поде Старопланински.
- Говорим за етническите българи, не за циганите или турците. Първите подадоха отдавна молба за самостоятелна планета, която да получат като репресирани в обществото ви. Турското малцинство също кандидатства отделно, защото явно се опасяваше, че България ще пропусне шанса си за присъединяване към Галактическата общност.
- Ето кое обяснява забавянето ни - изкоментира неканен Софомил Стефанов. - Дътрешни раздори.
- Които изглежда са национална политика на българите от векове - парира БГ 13. - Нищо чудно тогава, че сега историята се повтаря.
- За над хиляда и триста години е възможно много неща да се повтарят - понечи да разясни Симеон.
- Като например националните катастрофи, до които е довела подобна политика - очевидно бе, че главният преговарящ е решен да извади всички кирливи ризи на българите, които бе успял да надуши. - Да не говорим, че отчасти като техен резултат може да се разглежда и фактът, че нямате особено правно основание да се хвалите с тринайсетвековна история.
- Какво искате да кажете с подобно твърдение? - рече засегнато предводителят на българската делегация.
- Ако извадим периодите, през които не сте представлявали самостоятелна държава, а то сумарно прави почти половината от времето - пет века в Отоманската империя, близо два част от византийската и половин в рамките на съветския социализъм, - историята ви на практика става два пъти по-кратка.
- Ако ще сте преднамерени в отношението си към нас - тросна Бойков, - спестете ни времето и ни кажете да си вървим.
- Просто разглеждаме разпространени данни и проверяваме доколко са достоверни - отвърна председателят на комисията. - Така че не се засягайте, това ни е работата.
- Следващ въпрос - продължи БГ 13. - Мислите ли как ще изградите нужната инфраструктура?
- Трябва най-напред да видим какво ще е необходимо.
- А като години наред бе повече от очевидно, че са ви нужни магистрали, защо не ги построихте? Дори едни петдесет километра от границата до столицата ви не успяхте да направите. Да не говорим за такива фантастични проекти като втори мост над Дунав.
- Поради недостиг на средства - обясни Борис.
- Защо например не насочихте пари от бюджета първо за магистралите, а после за нови коли на депутати и министри? - запита язвително преговарящият. - Защото така ги пръснахте нахалост, след като въпросните автомобили се чупят по осеяните ви с дупки пътища.
- Чакахме обещаните инвестиции от Европейския съюз - намеси се пак Симеон. - Които така и не получихме.
- А защо не ви ги дадоха? Защото знаеха много добре, че няма да се използват по предназначение.
- Какво имате предвид? - наостри се Софомил Стефанов.
- Известно е, че вашите чиновници и политици започват с въпроса какво ще получат за тях от всяка сделка, за да сложат подписа си под нея. Ако не се облажат, няма и сделка. А дори полученото след това харчите за екскурзионни командировки и безсмислени консултации на приятелски кръгове.
- Можете ли да докажете твърденията си? - ядоса се Мирослав Костов.
- Данните са ни от вътрешни доклади на Европейския съюз.
Настъпи неловко мълчание. Което само накара БГ 13 да продължи със заяждането.
- За да колонизирате една планета, е нужно да подкрепите хората, които ще работят неуморно по тази тежка задача. А можем ли да очакваме, че ще го сторите, когато знаем, че заради корупционната практика на администрацията ви не сте усвоили пари дори по международни здравни програми, оставяйки народа си да страда и да мре.
- Прав е бил поетът - заключи Трифон Славов, - когато е казал: "И клаха народа си тъй, както турчин не го е клал."
- Ти на чия страна си? - сопна се Милена Рилска.
- Мисля, че твърде се отклонихме от преговорите - взе думата председателят на комисията.
- Нека преминем тогава към друг въпрос - рече главният преговарящ. - За да оцелее една държава, камо ли да се развива, тя трябва да има силна икономика. Какви са вашите постижения и приоритети в тази насока?
- Тъй като страната ни е малка и бедна на природни ресурси, залагаме не толкова на промишленост, колкото най-вече на търговия и туризъм плюс екологично селско стопанство. Освен това разположението ни е геостратегическо по основна артерия между Изтока и Запада.
- Как тогава ще обясните, че товаропотоците през Балканите в последните десетилетия се пренасочиха през Македония и Румъния, вместо да минат напряко през България?
- Смятам, че е въпрос на нелоялни политически договорености на съседите ни - отвърна Симеон.
- А не допускате ли, че предимството им се дължи на изградените магистрали и терминали, докато вашите недостатъци продължават да са рекетьорството и престъпността по пътищата? - Преговарящият явно не очакваше отговор на този въпрос и продължи: - Защо изгубихте пазарите си на вино и друга селскостопанска продукция в чужбина?
- След промените в Източна Европа в края на двадесети век...
- Не говорим за политика, а за икономика. На какво се дължи неконкурентоспособността на българските стоки? На лошо качество, на неспазване на норми и технологии, на недостатъчна хигиена?
- Може би има по зрънце нещо вярно във всеки от споменатите проблеми...
- Защо отблъснахте туристите? - контрира БГ 13.
- Поради възникнали недоразумения между местните туроператори и институциите в страната - поде Бойков.
- Или поради факта, че загубихте привлекателност, като унищожихте прородата си край морето, и в планините?
- Правителството няма толкова силен контрол в една страна със свободна пазарна икономика.
- И така допуска безнаказано да се произвежда брак и боклук, което изглежда въпросната икономика единствено може. Или и това е наследство от стари времена?
- Господин председател - обади се Рилска, - допустимо ли е при преговори с Галактическата общност постоянно да бъдем обвинявани по такъв злепоставящ начин?
- Нима приемате обективното обсъждане на деянията или бездействието на управниците и народа ви за укор? - отвърна БГ 1.
- Имаме определени постижения в областта на науката и изкуствата - опита да смени темата на разговора Старопланински.
"И особено в кул-туризма", помисли си Славов.
- Ако броите изявите на сънародниците си по света - допълни преговарящият. - В тази връзка имам въпрос: Как смятате да се справите в международен план с бариерите, наложени от вашия рядко използван език и най-вече от кирилицата като различна азбука от преобладаващата вече не само в световен, но и в галактически мащаб?
- Мисля, че можем само да се гордеем, че след гръцкия и латинския превод на Библията се нарежда този на кирилица.
- А на арменски не беше ли преди него? - попита невинно БГ 13.
- Е, с едно място по-напред или по-назад, във всички случаи сме сред първенците - усмихна се Симеон.
- Тогава на какво се дължи фактът, че по вашите улици и медии вече преобладават надписи на латиница, които остават неразбираеми за голяма част от полуграмотното ви население?
- Модни уклони - побърза да отвърне Мирослав Костов. - Да не забравяме, че българският език е успял да се запази дори през петстотин години на робство.
- Съществува и друг исторически поглед по въпроса - усмихна се на свой ред преговарящият. - Че българите са били толкова тъпи и упорити, че за пет века не са възприели нищо прогресивно от заобикалящия ги свят и накрая поробителите им са ги зарязали като непоправими.
- А ние мислехме, че сме ги прогонили, като сме въстанали - отбеляза на свой ред Стефанов.
- Възможно е наистина да сте ги изплашили - съгласи се представителят на ГО. - Особено след като са видели как в сюблимни моменти бащи предават синовете си и синове предават отците си.
Опознаването на държавата кандидат продължи в този дух през по-голямата част от първата сесия на преговорите.
- Не на последно място стои въпросът и с гарантирането на процеса на интеграция в Галактическата общност - каза БГ 13. - Какво ще стане, ако след избори се смени политическата воля на страната за изпълнение на поетите ангажименти?
- Няма значение кой ще е на власт - отвърна Симеон. - Всички са убедени, че ще трябва да работим за присъединяването ни.
На Трифон му идваше да вметне друг литературен цитат: "И едните, и другите все са маскари." Обаче се въздържа.
- Няколко пъти споменавате за убеждения, за "трябва", за работа, която е нужно да се свърши, но всичко това се казва винаги в бъдеще време. Кога ще започнете с истински дела?
- На практика веднага след подписване на договора - обеща Старопланински.
- Това не отговаря дори на първоначалните изисквания, които вярваме, че внимателно и задълбочено сте прочели, преди да дойдете тук.
Шлемовете служеха не само за прикритие. Явно чрез тях членовете на комисията можеха да обсъждат помежду си въпроси, които да не стават достояние на гостите.
- На настоящия етап преговорите се замразяват поради факта, че България още не е готова за пълноправно членство в Галактическата общност - обяви председателят. - Ще чакаме да наваксате в много отношения и когато му дойде времето, да продължим отново с разглеждане на вашата кандидатура.
С това първото заседание приключи, а с него сякаш и целите преговори.
- Изглеждате доста вкиснати - отбеляза БГ 13. - Питам се само дали това се дължи на представянето ви днес, или просто е национална черта.
- За какво намеквате? - сопна се Трифон Славов.
- Ами нация, която си пада по неща като кисело мляко, кисело зеле, кисели краставички и прочее кисели туршии и гозби, очевидно трябва да има закърмени предпоставки да е вкисната.
Българите побързаха да си тръгнат без повече коментари.

На излизане Симеон се почеса замислено по темето и въздъхна:
- Не разбирам откъде този съветник знае толкова много за България.
- Може би е нашенец - предположи Софомил Стефанов. - Чух, че имало български представител в администрацията на Галактическата общност.
- Един приятел разправяше - поде Мирослав Костов. - че като забележел в чужбина българин, веднага минавал на отсрещния тротоар. Най-големи пакости можел да ти стори не местен гражданин или институция, а някой друг пришълец от милата татковина.
- Как ще ни приемат, когато нашето собствено мнение за родината ни е толкова хубаво! - възкликна Милена Рилска.
- Сами сме си виновни - заключи Борис Бойков. - Но никой у нас няма да го признае - нито народът, нито историците, камо ли политиците.
- Както се казва в един стар виц за Ада - обади се Трифон Славов, - около българския казан няма дяволи, защото не е нужно да пазят. Просто няма да бъде пуснат да избяга, защото другите ще го издърпат надолу.
- Да, за българите няма по-страшно от собствените им събратя - съгласи се Старопланински.
След което членовете на делегацията се разбягаха поединично в различни посоки, за да успеят да изхарчат преди обратния полет командировъчните, които май щяха да са им за последно.
Защото през това време и последните отчаяни българи търсеха останали свободни места по космодрумите да заминат на гурбет на някоя по-гостоприемна планета от родината им.